[Написано през 2015г. ]
Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е!
Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...
Няколко седмици по-късно вече се разхождах с тамушната ми най-добра приятелка, Джеси, из центъра на града. Не бях там за първи път, но винаги е различно. Джеси изглежда така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Тя е на 23 и е единствената ми приятелка, затова е и най-добрата. Запознахме се покрай внасянето на мебелите в къщата на леля Джуди. С прости думи: тя е дъщеря на съседа. Разходнахме се и разглеждахме витрините на магазините. Въртях си ключовете на пръста, а в другата ръка държах 2 големи торби пълни с дрехи.
Както си въртях ключовете на пръста, те ми се изплъзнаха и полетяха към една тясна и тъмна уличка. Побиха ме тръпки, но Джеси ме подкани да си ги взема по-бързо. Взех си ключовете, обърнах се и чух шум идващ иззад мен. Обърнах се, но чух гласа на Джеси:
- Не се обръщай! Винаги така по филмите става нещо лошо и...
Не можа да довърши, защото някой ѝ сложи плик на главата. Бях в шок! Незнаех какво се случва. От къде се появи този мъжки силует? Опитах се да избягам нанякъде, но здрава ръка ме хвана през кръста и още две ми сложиха плик като на Джеси. Чух гласа ѝ:
- Не! Пуснете ме! Вземете приятелката ми! Искам да живея. Тя е по-богата от мен. Моля ви!
Какво каза приятелката ми? Предателка! Кучка! Не мога да повярвам, че ме предаде толкова бързо- без да ме е опознала. В момента не ми е много до нея, защото ни отвличаха!
- ПОМОЩ! ПОМОГНЕТЕ!- виках с цяло гърло, но един от мъжете ми запуши устата с нещо като парцал.
Гледна точка: Неотрален разказвач
Мъжете качиха момичетата в ярко червена, току-що пребоядисана, кола. Ужасени от ставащото, жертвите се гърчеха на задната седалка на автомобила, в опит да се освободят от хватката на коланите. Потеглиха. Минаха се почти 2 часа, от тръгването им. По пътя се носеше аромат на риба, сигурно бяха близо до пристанището. Не е за вярване, че още няколко седмици, след пристигането на Даниел, я отвлякоха. Колата спря. Мъжете не говореха, а само си правеха знаци, които момичетата не можеха на видят от пликовете, поставени върху главите им. Чу се отваряне на врата. Не, на две врати. Свалиха момичетата и ги замъкнаха към стара сграда. Беше зловещо. Завлякоха девойките в някаква стая, със затъмнени стъкла и счупени мебели. Завързаха Даниел и Джеси за леглата и им махнаха пликовете.
Гледна точка: Даниел
Ужасена съм! Страх ме е какво ще стане с мен. Когато ме довлякога до колата, усетих мирис на ново. Преди на пристигнем, чух че единият мъж попита другия:
- Пристигаме след 14 минути, нали така?
- Да.- отговори другия.
Започнах да си броя: 1..2..3..и така нататък. 2 минути, преди да пристигнем, си откачих гривната от ръката и я "изпуснах" на постелката. Наведох се, за да я взема и прорязах плика си. Пристигнахме. Погледнах, през дупчицата, и видях адрес: Los Angeles str.90012.
