She's Bad

Глава 15

Прибрах се, все едно се бях напила. Вървят на зиг-заг из хола, докато майка ми не ме спря, хващайки ме за раменете.

- Лив! Какво ти има да не си пията.- бях права. Приличах малко на дрогирана.- Употребявала ли си дрога?- Това се казва да си дъщеря на майка си. Шегува се, разбира се!

- Уподребих само една Кóла и зелена салата. И малка доза "да си влюбен".

- Това е чудесно!- каза майка ми.- Даниел! Ела тук. Време е с Лив да си поговорите за момчета.

- Нека се качи в стаята ми.- извика тя.

Влезнах в стаята ѝ и я видях седната зад бюрото си с очила, а пред бюрото: диванче. Започнах да се хиля в мига, в който тя каза " Седнете моля! Кажете какъв е вашият проблем?".

- Проблемът ми е, че си имам гадже.- казах и се облегнах назад.

- От кога?- явно ще ми задава въпроси и по дадените отговори ще анализира ситуацията.

Близо час по-късно приключи с въпросите и каза:

- Така, като се замисля, това момче твоето много ми прилича на....Джейкъб.- мале колко е добра!

- Да! Как позна?- попитах я и станах от дивана.

- Нали днес излезна "само" като приятелка с него? Прибра се по-късно от дадения час, който обиковено спазваш. Каза, че си влюбена или нещо такова. Лесно беше. А и рисунката, която изготвих по описанието, което ми даде, съвпада с това на Джейкъб.

- Яко. Стаята ти е хубава. Сигурно ти го казвам за 10-ти път, от както се върнах от лагера, но все пак е самата истина.- казах ѝ миличко.

- Какво искаш?- попита ме кака.

- Какво да искам?- попитах я аз.

- Винаги, когато искаш нещо говориш по-странно.- тя беше права.

- Искам съвети за втората ни среща или когато се видим.- отговорих.

- Няма да ти дам съвети!- каза изненадано Дани.

- Защоо?!?- повиших леко тон.

- Защото трябва да си себе си през момчето, което искаш наистина да те обича.- умен отговор.

- Добре, благодаря ти! Сега чао. До утре.- излезнах от стаята ѝ и слезнах надолу по стълбите.

На следващата сутрин станах и излезнах от стаята, за да се измия. Закусих с пижамата си и се качих отново.

Прозорецът беше отворен, а на леглото ми имаше прекрасен букет от цветя и огромно плюшено мече, голямо почти колкото мен, ако не и по-голямо.

- Ооо! Цветя и мече!- изпищях и взех букета в ръце, за да го помириша.
Оставих го на бюрото ми и леглах до мечето. Гушнах го. Мечето също ме прегърна. Чакай, какво?! Плюшените играчки не правят така. Станах от леглото и тихо се приближих до мечето от другата му страна. Ударих го по корема.

- Ох!- каза мечето.- Защо ме удари?

- Извинявай! Ти...си говорещо мече?-попитах го.- Гласът ти ми е познат.

- И на мен твоя, Лив!- от къде ми знае името, подяволите?!?

Мечокът скочи от леглото и се обърна с гръб към мен. Посочи един цип и ми каза да го дръпна. Дръпнах ципа и от вътрешноста на плюшката изкочи...