She's Bad

Глава 31

               • 5-години по-късно •

Стоях в стаята си, по-точно на леглото, прегърнала една мека възглавница във формата на донат, с Кензи , и ѝ разказвах за живота си допреди 1 година.

- Значи така си се запознала с Джейкъб Сарториус. Вълнуващо!- каза най-добра ми приятелка, която притежаваше качеството да изслушва хората. Рошавата ѝ тъмна коса се спускаше по гърба ѝ и част от леглото около тялото ѝ. Очите ѝ бяха забити в мен, очаквайки да продължа разказа си.

- Да.- отговорих.- Беше наистина като в приказва.

- А защо се разделите. Извинявай, но тази част не я разбрах много добре.

- Джейкъб, перфектното момче, си падна по друга, но преди да скъса с мен, аз скъсах с него. Сега сме само приятели.- отговорих.- Но не се виждаме често.

- Интересно. В кой колеж те приеха. Познаваме се от доста време, а все още се разпитваме за неща от сигурно преди два-три месеца.

- Известно време след изпитите разбрах, че съм приета в един от най-добрите нюйоркски колежи. Сложих го сред изборите си като на шега. Никога не си и съм предполагала, че мога да стигна толкова близо до мечтата си да покоря големия град.

- И кога заминаваш?- гласа ѝ потръпна от мисълта, че тя си остава тук,а аз заминавам на другия край на страната.

- Кензи, ще си идвам по празниците и ще се виждаме. Обещавам ти. А и няма как да те забравя. Всеки ден ще си пишем и говорим. Обещавам.- сложих ръка на рамото ѝ и се заклех с котре.

- Надявам се.- въздъхна и започна да си играе с гривната на дясната си ръка. Винаги, когато не е успокоена, уверена или просто се притеснява от нещо, си я рзглежда и всеки път открива нещо ново в нея. Чудя ѝ се как успява!

Говорихме си за какво ли не. От темата за Джейкъб, превключихме на колеж, оттам на приятелства и Оля, с която вече не сме приятелки, защото се държи грубо около приятеля си. Това момче не ѝ влияе добре нито на държанието, нито на успеха в училище. В последната една година се случиха толкова много неща, че просто не мога да повярвам. Насъбра ми се изведнъж - първо Джейкъб, после Оля, след това вълнение заради приемането в колежа и така.

- Утре да се видим? Заминавам на почивка в скоро време, за да хванем ниските цени на морето, в Мексико, през началото на септември и сигурно няма да успеем да се видим, когато учебната година започне. Ще ми липсваш. Ще е доста скучно без теб.

- Ти също ще ми липсваш! Тъжно ми е, че заминавам на толкова далеч, но такова предложение не е за изпускане.- прегърнах я силно и я изпратих. Затворих входната врата и се облегнах на нея.

Самотно е, когато родителите ти са все още на работа, братовчетка ти е на разходка с кучето ти и на теб ти иде просто да седиш и да гледаш в точка. А защо пък не?

***

Дните минаха бързо и неусетно. Не можах да се усвестя кога стана пети септември. Скоро започвах наново. Никакви прякори от дразнеши съученици, няма да се срещам с познати в града и ,кой знае, може да сpещна сродната си душа.
Не трябва да забравям само да уча сериозно и да поддържам високия успех, който изградих след седми клас.
Момчетата провалят всичко! Дори нещо, което са изградили!

***

Събуждам се от твърдо и стреснато побутване по рамото.

- Лив, ставай. Нали не искаш да закъснееш за полета?- сигурна съм, че баша ми ме събуди, защото само той умее да разбужда хората с твърд допир по рамото.

- Мммм!- измрънквам и разтърквам очи. Навън една сега сънва, а аз трябва да ставам. Поглеждам часовника си. 5:30 сутринта е. Полетът ми в 10! Какво толкова се притесняват мъжете, че ще закъснеем с приготвянето си?- Ставам, ставам!- завалвам думите и се подпирам на лакти. Отивам до братата и бутам баша ми да излезне навън. Отварям гардероба си и изваждам всичките си дрехи. Струпвам ги на табуретката наблизо и изваждам един голям сив куфар с надпис "Music on - World off". Както обичам да казвам "old but gold". Така си е.