She's Bad

Четиритесета глава

•Лив•

-Е...- започвам разгово с Джаксън, докато пътуваме към общеживията.- Как беше обслужването в болницата?

- Най-тъпото място на което съм бил някога! Обслужването е в моито Top 1 най-лоши! Мисля, че се досети вече...

- Ясно...

- Ей, влюбените!- започва Луси- Защо говорите все сте на първа среща и ви е неловко?

Марго я цапва по рамото и през останалия път не сваля поглед от гривната си с надпис Love. За лошо момиче като нея ми е малко трудно да приема, че е истина да вярва в любовта. Животът ѝ, доколкото мога да кажа нещо за него, е...черна дупка! Единственото чувство, което притежава е гняв.

- Пристигнахме!- обявява Раян. Единственото нещо, за което мисля в момента е как да слезна след като Марго се е облегната на прозореца и спи, а Джаксън се онася. Ако побутна Марго, тя ще ме побутне и ти не много леко.

Някак си слизам и се насочвам към общежитията. Влизам в стаята и получавам съобщение от анонимен номер с текст: "Ще ми станеш ли гадже😘😍😘😍😘😍". The fuck! Какво за Бога е това?!?

Аз: ???

Непознат: О, извинявай, аз съм: Джаксън😄

Аз: М-моля? Ти к-ккакво???😳😳😳

Джаксън: Да, сега ще ми отговориш ли на въпроса?😏😏

Аз: АЗ....не знам... Не съм сигурна че идеята е добра! А Марго? Тя ще ме убия а и се познаваме от скоро...просто.. НЕ ЗНАМ!

Джаксън: Айде де! Лщбовта се вижда от далече! Знам, че го искаш! ❤️

Той ми прати сърце!!!

Аз: Да, приемам! Бтв, на сърца ли минахме😂

Джаксън: Дамн ;))

Аз: Ам...добре...

Джаксън: Разкажи ми нещо за себе си 😀

Аз: Единствено дете съм, единствените момчета в живота ми бяха Джейкъб и Джак & Джак.....( няма да показвам цялото)

Джаксън: Ухаа! Аз съм!!! *изпрати стикер "Обичам те"*

Аз: ❤️

Seen

Изключвам телефона и се приготвям за партито тази вечер. Избирам широка шарена блуза и скъсани на коленете дълни. Като обувки...маратонки! Как без тях! Слагам си малко спирала и черни сенки. Хващам се на опашка и изваждам няколко кичура небрежно отпред, които накъдрям с маша.

-Уха!- възкликва Луси.- Специален случай?

Черна прилепната рокля и високи обувки. Тива е Луси. Да не говорим за грима! Косата ѝ е в класически кок, заобиколен от няколко шнолички. На ръката си кма гривка с надпис "Stay strong". Надписът ме окиражи да ѝ кажа.

- Джаксън. Попита ме дали искам да сме гаджета.

- Ясно! Да тръгваме!

3 седмици по-късно

- Как можа, задник такъв!- крещя в слушалката, слушайки опитите на Джаксън да ме увери, че миналата седмица не се е натискал с Марго на парти.

- Усерявам те, че ти казвам истината!- повишава леко тон.

- Закълни се в...майка си!- крещя, усещайки как грима ми се стича по лицето като на някакъв клоун. Стискам зъби и се мъча да запазя самообладание.

- Сериозно? Не става! Това са детински неща, Лив!- ама че нахалник!

- Върви по дяволите!- казвам и затварям слушалката, блъзкайки телефона си в стената. Пърченцата летят из стаята, а аз се свивам в ъгъла, до дрешника, и дишам начествено. Не съм си поела дъх от доста време! Казах толкова много наведнъж.