• Два дни по-късно •
Станах рано и лениво отидох до банята да се измия. Закусих със семейтвото ми, не продумвайки почти нито една дума . Качих се в стаята ми и си извадих куфара. Започнах да го пълня с дрехи, все пак имаше наистина много малко време до полетът ми до Ню Йорк Сити заедно с Джейкъб и Джак. Полетът беше днес. Свалих си куфара пред вратата и писах на Джейкъб.
@oliviamorgan- Къде си?
@jacobsatrorius- Идвам! Облечи се и чакай отпред 😘
@oliviamorgan- Да, добре❤️
- Мамо!- извиках.- Джейкъб ще ме чака отпред и заедно ще тръгнем към летището.
- Не тръгвай!- каза мама, излизайки от кухнята.
- Но аз му обещах и е само за няколко дни!
- Излизай, излизай, че ще се разплачем!- подканиха ме родителите ми.
- Кака къде е?- попитах.
- Тук, тук!- каза слизайки по стълбите.- Айде да те изпратим.
Минута по-късно видях черна кола да минава по улицата. Тя спря пред верандата ни и задният прозорец се спусна. Перчемът на Джейкъб веднага изскочи. След него се показаха черни очила и накрая една голяма усмивка.
- Качвай се! Полетът ни е след 3 часа.- каза той и слезна от колата. Взе куфара ми и го качи в багажника.
- Ще ми липсвате!- прегърнах всички.
- И ти на нас!- отговори мама.- Чао и умната!
- Чао!- казах и изтичах в колата.
След около 30 минути пристигнахме на летището. Слезнахме от джипа и влезнахме в огромната сграда. Седнахме на столовете срещу мястото, на което така и не му запомних името, на което проверяват куфарите и даваш билета си.
- Забравих да ти кажа здрасти!- прекъсна мислите ми гласът на Джейкъб.
- И аз! Здрасти.- засмях се. Той ми хвана ръката и добави:
- Нали ще излезнеш с мен на сцената?
- Не знам...Още обмислям. Никога не съм излизала пред толкова много хора, или по-точно момичета.
- Няма какво да мислиш! До довечера не остана време за размишляване.
- До-довечера л-ли?- заекнах.- По време на полета ще мисля. Обещавам, че като стигнем, вече ще имаш отговор.
- Добре. Предлагам ти да си извадиш някакъв суитшер и слънчеви очила, когато слизаме. Ще има камери и може още от летището да плъзне слух, че сме заедно.
- Окей.
- Господин Сарториус, има по-ранен полет след 30 минути. Искате ли да тръгнем с него?- попита бодигардът му с дрезнаеия си глас.
- Добре. Няма проблем.- отговори г-н Сарториус.- Защо гледаш така?
- А, просто ми стана смешно, когато те нарече "г-н Сарториус".
- Няма нищо смешно! Ти си г-жица Сарториус.- познаваме се от седници, а той вече мисли за бъдещето. Избързва доста.
- Не мислиш ли, че...- не можах да довърша, защото телефонът ми звъна. Беше мама.
Мама: Мила, забравила си си зарядното за телефона. Можете ли да се върнете обратно?
Аз: Зарядното ли? Няма как да се върнем. Полетът ми е след 30 минути. Ще ползвам това на Джейкъб.- погледнах го, а той ми кимна. Усмихнах се.
Мама: Добре, приятен път.
Аз: Мерси! Обичам те!
Мама: И аз! Чао.
Аз: Чао.
- На мен кой ще ми каже, че ме обича?- попита ме Джейкъб.
- Аз!- отговорих.- Обичам те!
- Аз също се обичам. Хахаха.- изсмя се и ме погледна сериозно. Седях срещу него с повдигната вежда и лека мазна усмивка.- Така де, и теб. Теб те обичам повече от себе си.
- А, добре. Така по-става.
Осваха 10 минути до излитането ни. Джътках си на телефона, когато бодигардът на приятеля ми дойде, взе ни куфарите и отнесе някъде.
- След мен, моля.- извика. Двамата с Джейкъб го последвахме до един ескалатор. Качихме се по него и оттам право в самолета. Изглеждаше много уюутно. Седнах до Джейкъб и си сложих телефона на режих самолетче. Сложих си колана.
- Защо си слагаш колана?- попита ме Джейкъб.
- За безопастност. Сложи си го и ти, моля те!
- Добре, за теб всичко.
أنت تقرأ
She's Bad
أدب الهواة[Написано през 2015г. ] Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е! Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...
