She's Bad

Тридесет и седма глава

Отварям очи си внезапно и скачам на крака, щом чувам отвратителен звук от тромпет. Поглеждам към Луси, която също е станала и вече е започнала със сутреншите си упражнения.

- Какво беше това?- мърморя и разтърквам очи.

- Алармата ми.- усмихва се и влиза в банята.

Въздишам и лягам шумно, отново. Затварям очи и в съзнанието ми излиза лицето на Джаксън - усмихнато, засмяно, както не съм го е виждала досега. Приятно е да гледаш някой усмихнат. Вратата на банята се отваря. Луси излиза, а аз се мъча да не се засмея, защото винаги, когато се преструвам, че спя, не спирам да се смея.

- Ти защо не си се оправила още!?- изпищява и хуква към дрешника, да си вземе обувки.- Ставай и се оправяй!

- Много е рано!- измрънквам и си покривам лицето с възглавница.

- Как рано! 7:30 рано ли е? Лекциите са след половин час.- приближава се до леглото и издърпва възглавницата, която стисках силно. Удря ме няколко пъти, след което падам на земята и двигам ръце в знак на примирие.

След сутрешия си душ, обличам скъсани дълки, черен потник, горнище Adidas и маратонки, пак Adidas. Връзвам косата си на конска опашка и слагам тънък слой очна линия, колкото да прикрие колко ми се спи. 

-Готова съм!- усмихвам се колебливо, защото изражението на Луси ми е много страноо. Изважда нещо от нощното си шкафче.

- Ето.- подава ми от онези черни гумени неща за врат.- Сложи това.

- Не искам да се вписвам като приличам на проститутка.

- Или се вписваш, или оставаш сама. Тук трябва да оцелееш осем години. Шансът да те вземат за плячка е голям. Разбира се, голяря за момчетата.- Стия вцепенена, слушайки смеха на Луси. Взимам нещото от ръцете ѝ и го слагам. Оглеждам се за последно и взимам раницата си: сива с котелки ушички.

- Изглеждаш страхотно, няма смисъл от още контене.- И го казва тази, която си е сложила един тон грим на лицето, мисля си и повдигам вежди, излизайки от стаята.

-Здравей, Лус!- чувам глас зад гърба си. Луси спира и за части от секундата, вече я губя от поглед. Моля? Как можах толкова бързо да я загубя! По-точно да се изгубя!?! Оглеждам се наоколо. Не виждам нито Луси, нито момчето, което ми помогна с багажа. Джейкъб...ам, него пък въобще не съм го виждала. Мамка му, как можах да забравя, че и той е в този колеж!