She's Bad

Глава 21

Събудих се от лая на Ролф, който вече беше станал, и искаше на закуси. Станах лениво от леглото си и отидох до прозореца. Видях, че кучето ми размахва радостно опашка, изплезило език. Подсмихнах се и отидох в банята. Тази вечер беше доста топла и задължитено трябваше да си взема душ.

След като се освежих, се облякох, и слезнах долу, за да закуся. Докато слизах, чух силен писък. Изтичах в хола и се огледах. Нямаше никого. Погледнах през стъклената врата, водеща към двора. Даниел стоеше там, подскачаше като малко дете и пищеше:

- Куче! Имаме куче!

- Да, имаме куче.- казах, излизайки навън.

- Твое ли е? Къде го намери и защо аз не знам за него?- колко много въпроси.

- Да, мое е, намерих го пред магазина и от снощи.

- Аз къде бях през това време?- зададе поредния си въпрос.

- Ти, мила братовчетке, беше навън с Джак.- казах и се засмях.- Нека поиграем с Ролф.

- С кого?- попита.

- Кучето. Кръстих го Ролф. На Джейкъб.- отговорих и нахраних кучето. Изчакахме 30 минути, в които закусихме и ние, след което отвързахме Ролф и той започна да тича из двора.

След като се наиграхме, завързахме кучето и се качихме към стаите си.

Легнах на леглото си и си пуснах климатика, подправен с малко музика. Изслушах близо 15 песни и чух телефона ми да бибибка. Влючих дисплея. На него пишеше

"Ела пред супермаркета сега!-Джейкъб"

Тръгнах към маркета. Когато стигнах, Джейкъб ме чакаше, втренчил поглед в земята.

- Здравей!- казах и го прегърнах.

- Здрасти. Искам да говоря с теб за нещо.- о о ол, не върви на добре.

- Окей, какво има?- прехапах устна.

- За връзката ни. Аз уча в училището наблизо от една година. Тийнейджърите там са мили, но нека връзката ни остане в тайна. Става ли?

- А защо не искаш другите да знаят?- попитах и хванах ръката му.

- Защото...когато научат, ще завиждат, по-точно момичетата, и се страхувам, че може да ти направят нещо лошо. Правя го за твое добро.- каза и ме целуна по бузата.

- Ам..., добре тогава. В коя паралелка си?

- 8-ми А. Защо?- колко интересно! И аз съм приета в този клас. Моят предишсн клас и предишно училище бяха върхът на мързела и глупоста.

- Значи ще ходим заедно на училище!- казах и се усмихнах.

- Как така? Ти си една година по-малка.- не изглеждаше много радостен от тази новина.

- Да, но тръгнах на шест, защото госпожите в детската градина прецениха, че съм била научила всичко, и нямало смисъл да кисна още там.

- Ясно...значи...супер! Ще прекарваме повече време заедно. Но не трябва да заподозират нищо затова...- Джейкъб спря да говори.

- Какво стана?- попитах го.- Защо не довърши изречението си?

- Защото бях запленен за пореден път от ослепителната ти красота.- този отговор беше хубав, но наистина не знам какво намира в мен! Аз съм обикновено момиче, с нормален живот, който се промени, когато срещна любовта.

- Благодаря ти, но какво харесваш в мен?- седнахме на пейката пред големия магазин, а аз закачах отговора му.

- Харесвам всичко в теб! Характера, усмивката, тялото, очите ти, скромноста ти, позитивното ти мислене и добротата ти.- изреди толкова много неща.- О, и да не забравяме качеството ти да се целуваш страхорно.- намигна ми и се наклони към мен , за да ме целуне. Мразя да говоря като някаква кифла, но ще го кажа: Устните ни се сляха в едно. Беше вълшебен момент. Слънцето се опитваше да надзърне иззад облаците, птичките пееха някак тревожно. По небето имаше сиви облаци. Щеше да вали. Чух гръмотевица.

- Д-Джей- казах изплашено.- Аз мисля да си ходя. Ще вали, а мен ме е страх от гръмотевици.- започна да скапва, след което капките станаха по-едри и да, бебе съм!

- Добре. Аз ще изкам да спре, защото в дъжд къщата ни не е толкова близо, колкото изглежда.- той наведе глава и сложи пръстите на ръцете си в предните джобове на скъсаните му джински.

- Защо не останеш у нас? Виждаш къщата ми оттук. Моля те!- помолих го и го погледнах жално.

- Добре, любов! Идвам с теб.- каза Джейкъб и се хвана за ръката. Двамата тръгнахме по мокрия тротоар, под дъжда, както влюбените по филмите. Гледах го във всеки удобен момент, защото когато заминем на турнето му, той ще раздава автографи, аз ще стоя отстрани, ще го гледам, а вечерта, когато се прибере в хотела, няма как да си говорим, защото ще е твърде изморен и ще заспи веднага, като пън.