She's Bad

Глава 28

*Няколко дни по-късно*

Телефонът ми звъна. Както винаги- Джейкъб.

Аз: Здравей, Слънчо!

Джейкъб: Здравей, любов! Хареса ли ти турнето?

Аз: Питаш ме сигурно за 10-ти път, от както се прибрахме. Какво правиш иначе?

Джейкъб: Офф, седя си на дивана и от време на време излизам. Скучно ми е!

Аз: И на мен. Искаш ли довечера към 7 да се видим пред вас?

Джейкъб: Добре че си ти! Скуката ме уморява.

Аз: Да, да...разбрах, че си мързел и те мързи дори да мързелуваш. Айде до тогава.

Джейкъб: Окей, чао.

Какво щях да правя сега? Имаше доста време до 7 часа. Излезнах на двора и отвързах Ролф. Той започна да тича из заграждението весело. Седнах под голямата стара круша и не свалих очи от кучето. До мен имаше пръчка. Хвърлих я към създанието, опитвайки да привлека вниманието му. То я видя и скочи във въздуха, улавяйки я с уста. Не бях виждала такова нещо преди.

- Хрумна ми идея!- извиках и в този момент една круша ми падна на главата.- Не, гравитацията вече е измислена!

Станах и звъннах на Оля. Чаках я 30 минути. През това време с Ролф упражнявахме номера с пръчката.

- Здрвей! Извинявай, че закъснях, но майка ми не ме пусна веднага. Трябвало първо да си подредя багажа.- каза Оля, прегръщайки ме.

- Къде ще ходите?- попитах я.

- На почивка. Заминаваме след 3 дни за  Бразилия. И ще сме там до края на "Рио 2016". Яко, нали.

- Това е страхотно, но виж какво направи Ролф.- Хвърлих пръчката, а кучето хвана пръчката с уста, както преди малко.

- Хубав номер. За какво ме повика всъщност?

- За да ти покажа номера на Ролф! Не ти ли хареса?- обичайно е да не схваща бързо за какво става въпрос.

- Оу, извинявай. Сега какво? Да си ходя си?

- А не. Ще разхождам Ролф след 2 часа. Искаш ли с нас?- хрумна ми тази идея. Явно крушата е помогнала.

- Нас? Кои вас?- попита Оля.

- Аз и Джейкъб.

- Оффф, пак ли? Постоянно се мотаеш с него!- явно ревноста не е само при бебете и кучета, но и при големи.

- Защо се дразниш? Той все пак ми е гадже. И най-добър приятел. Не се сърди като малките деца.

- Не се сърдя. Ти просто...оф, откакто сте заедно не можем да се видим насаме за дълго време.

- Съжалявам.- прегърнах я и седнах на тревата.- Тогава имаме 3 часа заедно. Какво ти се прави? Тук е топло.

- Ще може ли да влезнем у вас?

- Може, но аз имам по-добра идея.- направих физиономията, с която показвам, че идеята не е много добра.- Последвай ме.

Качихме се по едни стълбички, които бяха срещу стаята на кака. Водеха към покрива.

- Добре, Оля, сега стъпи много внимателно по тази гладка част на покрива.

- Моля? На покрива ли отиваме?- тя още не се беше качила напълно.

- Няма страшно. Само стъпвай където ти кажа. Била съм тук и преди. Първият път е малко страшно, но после свикваш да гледаш всичко от високо. Ела де!- подканих я. Тя си подаде главата и се качи.

- Еха! Оттук виждам плажа! Страхотно е!

- Идвам тук, когато не знам какво да правя.- седнах и се вгледах във вече леко залязващото слънце. Поседяхме малко така, без да си говорим, докато не чух звънеца на едно колело. Погледнах надолу. Беше Джейкъб.

- ДЖЕЙКЪБ!- извиках, за да ме чуе. Той се огледа и най-накрая погледна към странното момиче, което ръкомахаше на покрива.

- Лив! Какво правиш на покрива? Ще паднеш! А аз ставам съучастник на случващото се.- беше прав.

- Добре, добре, слизаме. Чакай малко.- слезнах и без да мисля за Оля, се затичах към предната част на къщата. Джейкъб го нямаше. Явно не ме е разбрал. Пак се огледах- м...не. Тръгнал си е. Обърнах се, за да отида при Оля, но момчешка фигура, седяща зад мен, ме стресна.

- Ааа! Охх, Джейкъб!- извиках и паднах на тревата. Той ми помогна да стана и добави:

- Извинявай! Не исках да те стресна. Всъщност...исках. Взел съм ти нещо. Заповядай.- беше ми взел цветя. Рози.

- О, колко мило, от твоя страна. По какъв повод?

- Не мога ли просто да подаря цветя на момичето си?

- Може. Не отказвам любезности. Прекрасни са!- прегърнах го.

- Розите са символ на любовта. И аз показвам любовта си с цветя и...- телефонът му звуна.- Кералайн звъни.

Той се отдалечи малко и след няколко минути се върна.

- Извинявай, трябва да тръгвам. До 7.

- Няма проблем. Чао.- той се качи на колелото си и тръгна. Върнах се в задния двор. Оля стоеше, скръстила ръце, чакайки ме да приключа разговора си с Джейкъб.