Началото на лятото настъпи! Любимото ми време от годината. С най- добрата ми приятелка- Стейси се събрахме у нас и обсъждахме любимия ни песец- Камерън Далас . Обичаме го от както се помним! И да, влюбена съм е него. Не го познавам, но знам всичко за него и съм била на всяка негова изява.
- ДАНИЕЛ !-кресна приятелката ми- ДАНИЕЛ !!!
-Кажи! -отговорих аз- Тъпанчетата ли искаш да ми спукаш?!
- Ами..не, но да знаеш, че Камерън Далас ще идва в града.
Станах от леглото ми, усмихнах се доволно и започнах да скачам пищейки : КАМЕРЪН ЩЕ ИДВА В НЮ ЙОРК 😍!!!
- Чакай, Стейс, от къде знаеш, че Кам ще идва?-попитах.
- Интернет и телевизия. От коя епоха си?- засмя се тя.
- Е, кога идва?-попитах я останала почти без дъх.
- Трябва веднага да тръгваме към Сентръл Парк, защото другите тръгват натам към 13:45, а сега е толкова. Концертът започва в 14:00 така, че...
Излезнахме от нас и се насочихме право към метрото. Навън се огледахме във витрината на един голям фризьорски салон.
Аз бях облечена :
*Обувките обаче бяха на токчета*
А Стейси:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
С бърза крачка стигнахме до пакра за около 30 минути. Хубавото е, че сцената се виждаше отдалече и се ориентирахме по крясъците на момичетата. Когато пристигнахме, чухме гласа на Камерън ! Той каза:
- Благодаря ви, Ню Йорк, бяхте прекрасни днес.
Концертът е свършил! Свалих си токчетата, хванах ги в ръце и тръгнах към сцената. Изоставих Стейси, малко гадно, но по едно време я видях пред мен на тича. Набутах се зад сцената при ВИП-овете. Видях Камерън! Замалко не припаднах. Виждала съм го и преди, но всеки път е различно. Прескочих оградата, на която пише "Само за хора с пропуск". Нямах пропуск...
- Камерън ! Здравей, аз съм Даниел и съм твоя заклета фенка! Ще ми дадеш ли автограф, моля!- да, колкото и да е странно нямах негов автограф до този ден.
- Иска ли питане.- отвърна той и ме погледна малко странно, все едно не можеше да откъсне очи от мен.
Гледна точка: Камерън
Даниел, нали така се казваше, е тооолкова красива. Дадох ѝ автограф и ѝ се усмихнах мило.
- Даниел, може ли да ми дадеш номера си?- питах я.
- Да...- записа го на листче и ми го даде.
-Благодаря ти! Имаш ли Facebook, Instagram или Twitter?- питах я пак.
- Имам Twitter и Instagram, но нямам Facebook.- отговори ми тя.
- Ще ми ги дадеш ли?
- Да! В Twitter съм @DanielMorgan, a в Instagram съм daniM.
- Пак благодаря! Ще ти пиша след като се прибера, нали може?
- Разбира се. До после тогава.- отговори ми и се обърна, за да си отиде.
- Хей, спри!- каза охраната и я хвана за ръката.- Защо влезна без пропуск зад колисите при господин Далас?- много мразя, когато ме наричат така.
- Господине, аз...имам пропуск, но нямах време да го извадя и затова...- тогава охраната я прекъсна:
- И затова прескочи оградата, така ли?
- Да!- отговори му тя и се усмихна.
- Госпожичке, ако още веднъж те видя да правиш такива неща, ще дойдеш с мен до стаята без прозорци и ще стоиш там до края на концерта или когато натоварим всичко на камионите за тръгване.-колко лошо се държа този човек през Даниел. Той няма ли си деца?
- Съжалявам, повече няма да се повтори!- извини се тя.
- И аз ще добавя нещо!- казах- От сега нататък Даниел ще може да влиза зад сцената когато си поиска без пропуск!
- Да, господин Далас...-каза охраната.
- И моля Ви не ме наричайте "господин Далас", а просто Кам.
- Да, господ...да, Кам- каза охраната и отвори вратата на оградата, за да излезне Даниел.
YOU ARE READING
She's Bad
Fanfiction[Написано през 2015г. ] Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е! Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...