She's Bad

Четиридесет и втора глава

Лив

- Аз...- не може да довърши. Типично в негов стил. Въртя очи и обръщам поглед от него.

- Знаеш ли какво? Недей да довършваш, просто...напусни!- Луси скача от леглото и му затръшва вратата под носа.

- Браво, момиче!- изквичах и заръкоплясках.

- А ти? Какво е това твое поведение?! Не можеш да се подиграваш с чувствата му!- Ахха, ма та сериозно ли!

- Ама ти наистина ли го защитаваш? Въобще разбра ли че ТОЙ ме заряза? Разбра ли, че НЕ ме е обичал наистина?!? Този, който си е ИГРАЛ с чувствата ми е ТОЙ!!! Аз не съм такава!- Обръщам се с гръб към нея и включвам слушалките си в телефона. Пуснам нещо, което винаги ме развелесява - Kill it out на Cardi B.

***
Следващата песен е Hit or Miss. Приятна е, като за песен от преди пет години... ДЖЕЙКЪБ! Мале как го забравих! Излизам от стаята без да кажа и думичка на Луси, която довършва огнения си дракон.

***
Пред колежа няма никой. О, чакай! Марк и...някакво момиче? Не ви ждам добре лицето ѝ и затова се средоточавам върху пригнадената ѝ руса коса. Небрежното няма да ѝ отива, но така като гледам, нещо нея ми харесва. Стилът на обличане? Може би да. Отивам право при тях.

- Лив!- вика Марк.

- Здравейте.- поглеждам момиче.- Аз съм Лив.

- Мадисън.- има сини очи.

- Момент...Мадисън? Мадисън Зиглер?

- Ъмм, Да?

- Оливия Грей! Бяхме заедно на танци! Преди...не знам точко...четири години? Във ALDC. Също така в танцивата скола на Аби Лий.

- О боже, Ливи!- прегръща ме силно.- Колко си се променила.

- И ти! А...знаете ли къде е Джейкъб?

- В стаята си е. На петия етаж, третата врата вляво.

- Ще се видм после, Мади! Чао засега.- тя ми помахва и с Марк продължават да си говорят. Качвам се и вече задъхана, еднам почуквам да вратата са стая Е15.

- Вратата е отключена. Влез!- говори Джейкъб. Влизам. Той ме поглежда и оставя телефона си настрана.

- Лив!- прегръща ме.- Защо си тук.

- Исках да те видя. Знаеш...все так сме в един колеж.

- Да. Седни. За какво да си говорим?

- Не знам...Как се чувстваш тук?

- Приятно е. Марк е навън и през повечето време съм сам тук.

- Може ако искаш да се вижаме по- често?

Не получавам отговор. Не, получавам, но отговорът е целувка. Не де противя. Просто...се отпуснах. Внезапно Джейкъб се отделя и казва:

- Извинявай за това. Трябваше да те питам нещо, но не знаех как и...- прекъсвам го:

- Да. Да, искам да се съберем.- усмивка цъфва на лицето му, също и на моето.

***

Гледаме филм от вече половин час. Купата с пуканки вече е празна.  Поглеждам Джейкъб. Той става, усмихва се и казва, че отива отсреща за пуканки. Въздухвам и се облягам назад. Следмалко вратата се отваря.  В следващият миг влиза Джаксън. ДЖАКСЪН!??

- Какво правиш тук?- питам.

- Аз бих ти задал същия въпрос. Защо си в стаята ми?

- Това е стаята на Джейкъб и Марк. Объркал си се.

- Не. Ти си се объркала. С Джейкъб сме в една стая. А ти всъщност какво правиш тук?

- Дойдох да го видя и той поиска да се съберем.

- Прие ли?

- Да...

Запъти се към стената и я удари с всичка сила, от което подскочих.

Здравейтеее! Не ме убивайте, че не пуснах глава по-скоро нова глава, но нямах възможност. Съжалявам! Надявам се, че ви е харесвала главата. Може да се върнете на първа глава, за да видите какви промени направих в нея и да коментирате. Благодаря ви! П.П съжалявам, ако има правописни грешки❤️

От автора