She's Bad

Тридесет и пета глава

- Пил си.- Отбелязвам и понечвам да стана.

- Не, не съм!- Цупи се и слага ръка на моята.

- Защо сме тук?

- Защото, първо: не си за нашата група, и второ: всички си мислят, че в момента...знаеш.- Намига ми и се усмихва, а аз въртя очи.

- Защо всички момичета въртите очи?- Пита.

- Не знам. Четох го в една книга и ми стана като запазена марка.

- Коя книга?- Не съм сигурна защо му е интересно и защо пита. Едва ли това лято е чел някоя книга. Гледам негативно на всичко! Мисля за всичко по най-лошия начин.

- "After".- Книгата е стара, но винаги, когато я чета отново и отново, ме кара да настръхна.

- Хубава книга е, да. Чел съм първия том от нея.- Почесва се зад тила и прави физиономия, подобна на тази все едно е ял лимон.

- Чела съм я няколко пъти и винаги, когато стигна до последната част от книгата, ми става гадно, защото знам, че това е краят на историята.

- И при мен се случи така веднъж. Чела ли си "В  капана на мислите ми"?

- Ако става дума за своите мисли - не, но ако говориш за тази, в която участват Сара и Биби, да, нея съм в чела.- Джаксън се смее, а аз след него. Продължаваме да говорим за "В капана на мислите ми". Разказва се за Сара, момиче без мечти, което среща момче с името Биби и осъзнава, че не могат да бъдат заедно, заради родителите си. Майката намира годеник за Сара - Ейдън, и тя е принудена да се омъжи за него. Разбира се, Ейдън не знае за насилената свабва. Биби се разкъсва от мислите за Саразч б и това, че е с някой друг, който сигурно е планирам бъдещото им за деца. С няколко думи казано, няма щастлив край на книгата.

- Добре. Кога ще може да излезна от стаята?- Питам и забовам поглед в матрака на леглото.

- Не знам. Какво ти пука? Нали не правим нищо нередно? Говоренето не се брои от глупостите, които ти се въртят в главата, нали?- Гласът му се спокоен. Изненадана съм, че такъв корав на външен вид, ам..., мъж, говори все едно има спящо дете в стаята.

- Откъде си сигурен, че ми се въртят перверзни мисли? По-голяма е вероятността да ти се въртят на теб.- Скръствам ръце и обръщам глава на някъде другаде.

- Не, по дяволите! Защо да ми се въртят на мен? С какво заслужих хората да ме отбягват? Защо ги е страх да говорят с мен.- Вече е станал, прекъснал гледката към страничката стена, и вика.

- Точно затова.- Посочвам врата и устата му, която би трябвало да символизира тонът му на говор. Излизам от стаята и слизам на долния етаж. Издърпвам почти заслапата, но не чак толкова пияна Луси.

- Луси? Добре ли си?- Разтърсвам еаменете ѝ и се опитвам да разбера защо е нужно на пият.

- Добре съм! Защо питаш. Да, пийнах малко, но вече съм добре.- Вярвам ѝ. Вярвам да изражението ѝ.

- Ще може ли да си ходим?

- Разбира се.- Качваме се в колата и тя пита- Е?

- Какво "Е"?

- Какво се случи горе?- Перверзната усмивка де появява на лицето ѝ.

- Нищо. Наистина. Само ми каза, че е чел любимата ми книга. После ми стана скучно и  слезнах долу.

- Хм, винаги се държи странно с новите момичета...

- Превод?

- Ха-Ха, забавна си! Означава, че иска всяка нояа да е негова.- Очите ми де разширяват.

- Добре.- Отговорът ми я кара да спре на място.

- Добре? Не се ли притесняваш поне малко, че може да те опияни със своята "красота"?

- Не. Няма да позволя това да се случи. А и имам приятел.- Моля? Как успявам да кажа такива неща?

- Така ли? Кой е той?- Усмихва се, изврждайки Раян навън, към колата.

- Какво правиш?- Прекъсва ни Раян.

- Отиваме си. А ти ще ни закараш.- Той дърпа ръката си и добавя:

- Ооо, не! Вие си отивате. Аз оставан тук. Извикайте си танки.- Заклатушква се обратно към къщата, а аз си поглеждам часовникът. 22:22.

- Пожелай си нещо!- Изпищява Луси.

- Защо?

- Просто го направи!- Настоява.

- Добре...Ам...Искам да...получа добро предложение за работа в скоро време.

- Сериозно? Аз си пожелавам да си намеря свестен приятел.- Въртя очи и се смея тихичко.