She's Bad

Глава 30

Джейкъб проследи погледа ми и ми се засмя тихичко. Наведе се към мен и ме целуна нежно. Целувката не беше кой знае колко дълга. Прегърна ме и заедно, седнали на тротоара, гледахме как слънцето лека-полека се скрива зад къщите.

- След като се поскарахме, бих искал да те поканя на среща в парка. Съгласна?

- Да. Ще тръгваме ли?- попитах и станах. Подадох му ръка, да скане, но когато я хвана ме завлече върху себе си. Засмяхме се и станахме, този път без да му подавам ръка.

- Колко тежиш?- попита ме.

- 43, защо?

- Успях да те повлека след себе си. Много си лека.- обви ръце около кръста ми и ме вдигна. Усмихнах се и го потупах по рамото, за да ме пусне.

- Ти колко тежиш тогава?- скръстих ръце и го погледнах въпростително.

- Не ти трябва да знаеш.- засмя се и поклати глава.

- Айде де! Кажи ми.

- 50. Доволна?- изглеждаше смутен.

- Да, доволна съм. Според мен тпва си е нормално тегло за момче на почти 14.

- Ам...добре. Сега да тръгваме.- подаде ми ръка и започна да ми разказва за времето, което прекарал в търсене на цветята, които ми подари. Каза ми, че обиколил целия град докато открие перфектните рози. Звучеше ми мило. Прекалено мило. Никой не се е отнасял така с мен и ми беше малко гадно, че не съм му взимала нищо досека. Покрай парка имаше количка за Ход Дог.

- Може ли да си взема?- попитах.

- Разбира се! Но аз ще го платя. Може ли?

- Добре. Благодаря ти!

- Не ми благодари. Правя го от обич.- мило беше от негова страна. Седнахме на най-близката свободна пейката.

-Какво искаш да правим сега?- попитах.

- Каквото друго се прави на срещa.- засмя се тихо и ме погледна.

- Нямам много опит.- признах.

- Аз имам.- пак се засмя тихо и  погледна. Малко заболя.- Ей, добре ли си?

- Не много.- отговорих твърдо.- Не беше много приятно да казваш за "големия" си опит с момичета.

- Казах го, защото Каралайн ми разказва за това какво харесват момичетата. И едно от тях със сигурност не е да разказваш за бившата. Не исках да ме разбереш по този начин. Ако става дума за Мади...да, бяхме заедно един месец, но нищо повече. Дори в момента не си говорим. Не съм сигурен какво толкова намирах в нея. Мрънкаше постоянно за това, че не съм ѝ обръщал достатъчно внимание. Даже започвам да си мисля, че тя е направила видеото, за което ти казах преди малко.- колко много честни думи излезнаха от устата му. Как да не го харесваш това момче.

- Извинявай.- прошепнах и станах. Тръгнах към фонтаните отсрежа, а Джейкъб ме последва.

- Какво правим тук, при фонтаните?- попита ме и прокара пръсти през косата си.

- Само гледай.- отговорих и го пръснах с вода. Той сви очи и ме напръска също.

Прибрахме се целите мокри и уморени.

***

Общо взето така прочете моето лято и времето ми допреди началото на 8-ми клас...