She's Bad

Глава 29

- Лив, не ме разбирай погрешно, но ще си ходя.- не казах нищо. Просто я гледах как напуска двора ми. И не ми пукаше особено. Ако ще се цупи така, всеки път, когато говоря пред нея с Джейкъб, не искам да сме приятелки. Знам, тежно е, да гледаш  как най-добрата ти приятелка е обвързана  в щастлива връзка, но тя преиграва. 5 часа е. Вързах Ролф за кола до колибата му и се качих до стаята ми да се преоблека, защото от това седене на слънце, съм се изпотила на сто процента, със сигурност.

Застанах пред гардероба си и извадих една проста, лилава на цвят, тениска. Взех си душ и я обличам. Погледнах часовника на бюрото ми. Показваше шест часа. Изпъшках и се пльосвам на леглото ми. Седях така известно време и погледнах телефона си, който както винаги, вибрира. Джейкъб е:

Джейкъб: Здравей, бонбонче.

Аз: Здрасти. Откъде измисли тези прякори?

Джейкъб: Ами...в момента похапвам бонбони.

Аз: Хах, добре.

Джейкъб: Ами...аз...такова...искаш ли да излезнем на среща

Аз: О! Разбира се!

Джейкъб: Да те взема в 7?

Аз: А разходката на Ролф

Джейкъб: Помоли баща ти или Даниел.

Джейкъб: Ехо?

Аз: Говорих с Даниел. Съгласи се. А къде ще ходим?

Джейкъб: Изненада. В седем да си готова 😘

Аз: Добре 💘

Станах и застанах отново пред гардероба ми. Огледах дрехите си. Извадих едни бели, почти сиви, късни панталонки и черен потник с надпис "Look like the new one ". Добавих една-две шноли и извадих новите си черни кецове. Огледах се в голямото огледало в коридора. Изглеждах горе-долу добре. Пригладих коса, взех си телефона и слезнах в хола да чакам Джейкъб. Поглеждах часовника през 5 минути. Накрая на вратата се позвъни. Отворих.

- Здрвей!- каза Джак. Ох, защо той, а не моя приятел?!- Даниел тук ли е?

- Да, в стаята си, която както знаеш да последния етаж, чао!- казах и затворих след себе си. Останах на верандата, докато не видях Джейкъб.