She's Bad

Тридесет и четвърта глава

Излизаме пред колежа и Луси се затичва към някаква кола. Високо момче с рошава светла коса слиза и я прегръща. Сигурно е приятелят ѝ. Приближават се към мен. Незнам какво да правя, защото в скоро време не съм се запознавала с никой. Събирам косата си назад, вдишвам дълбоко и слагам на лицето си изражението "Все ми е тая", за да се впиша.

- Лив, това е Раян. Раян - Лив.

- Здрасти.- Казва Раян. Аз само кимам, а той се усмихва леко.- Да отиваме на партито.

Качвам се на задната седалка да луксозната му кола без покрив. Музиката е на макс, а хората ни гледат странно. Засрамвам се и се плъзвам надолу по седалката. Раян ме поглежда в едно от страничните огледала и се засмива. Не знам какво му е смешното на това всички да те гледат и да си мислят какви ли не неща за теб. Колата спира пред една къща, от която музиката кънти още по-силно. Ченето ми пада.

- Сигурна ли си, че искаш да си на това парти?- Пита ме Раян.

- Защо пък да не съм?- Вдигам глава, заставам покрай Луси и влизаме. По пода има разпилени чаши, храна, картонени чинии и какво ли още не. Вървя зад съкравтирантката си и Раян, който вече ми се струва мил. Отиваме в едния ъгъл на огромния хол, който е разположен на целия етаж. Има два големи тъмнолилави дивана. Компанията е шантава: цветни коси, пиърсинги, черни дрехи......чакай малко! Чувствам се като героиня в "After"! Ооо, не! Няма да се влюбя в Джаксън! Той не е за мен. Заслужавам нещо по-добро от него. И той заслужава някоя на...своето ниво.

- Луси.- Чувам гласа на Джаксън откъм дивана и се обръщам.- Защо си я довела?

- Защо не? Искаше да се впише в компанията ни. Грешка ли правя, че я водя на партито ни?

- Не, но....Забрави.- Оглежда ме и отпива от питието си.

- Кажи.- Казва Луси.

- Няма пък.- Нацупва се и скръства ръце.

- Държиш се като задник.- Казвам и стискам силно края на роклята си, защото очаквах да ме напсува. Той забрлязва това, след което си поем дъх и се усмихва с най-изкусвената усмивка на света. Сядам на налакътника на дивана, на който за жалост седи Джаксън, и гледам в пода.

- Харесва ли ти?- Пита ме той, отпивайки от питието си.

- Бива.- Огледам се и осъзнавам, че само ние не сме пияни.