Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Prologue-What the hell, Zayn?

ГТНЧАРЛИ

Погледнах часовника си, за пореден път. 02:30. Зейн още не се беше прибрал. Откакто живеехме заедно, месец след като се събрахме и завършихме той се държи дръпнато. Излиза вечер, прибира се за закуска с мухмурлук, мълчи. Не ми казва нищо. Мирише на алкохол и цигари и редовно няма спомени.

Прехапах устнаса си за пореден път, преди да нахлузя някоя широка тениска. Слязох на долния етаж. Този път щях да го изчакам, дори щях да му се разкрещя. Трябваше да разбера какво се случва.

А дума да не става,че не иска да говори за инцидентът. Какво се е случвало през седмицата, какво е ставало? Никой нищо не иска да ми каже. Всички избягват тази седмица, по причинила която определено щях да разбера.

Плъзнах пръста си по екрана на телефона ми, набирайки Зейн. Даде свободно, това не ме и очудваше. Написах му няколко СМС-а, след това просто зачаках.
Преместих се в кухнията, за да си направя кафе. Очертаваше се дълга нощ, за това се настаних на дивана, пускайки си някой сериал, с чаша топло кафе в ръка.

Час по-късно, силен шум се разнесе от задмен. О, явно някой се прибра.
-Зейн.-насочих се към него, а след като видях как изглеждаше усмивката слезе от лицето ми. Зениците му бяха огромни, имаше смучки по врата, устните му бяха подпухнали, а за мириса на алкохол да не говорим.-КАКВО СИ НАПРАВИЛ?
-Не ми крещи!-извика той, тръгвайки към мен. Смях излезе от устните ми. Аз да не му крещя, но той ми крещи?
-Какво по дяволите Зейн?-извиках аз-Погледни се! Какви са тези смучки? Друсал си се!
-В бара има хубава танцьорка.-засмя се той. Кипнах. Щях да избухна всеки момент, усещах го.
-Я пак?-казах бавно.-Ти ми изневери така ли? Как не те е срам? Прибираш се пиян, дрогиран, на всичкото отгоре си ми и изневерил!-повиших тона си, несъзнателно започнах да жестикулирам.-Този път премина границата! От един шибан месец ми ги правиш тия номера и вече ми писна!
-Не ми крещи бе!-извика яростно той, уви щеше да ме удари.-Ти не си ми никаква, за да ми говориш по този начин!- И нещо в мен се пречупи. Сърцето ми? Или още по-лошо..психиката ми. Секунди по-късно стоварих юмрукът си върху лицето му. Кафевите му очи потъмняха, замахвайки голямата си ръка към мен. Използвах рефлексите си, за да я хвана, преди да ме удари. Изритах го силно в корема и се качих нагоре.

Заключих се в банята и се вгледах в огледалото. Несъзнателно устната ми започна да трепери. Нима Зейн, момчето което наричах ,,любим" хиляди пъти на ден щеше..щеше да ме удари? Що за чудовище беше това! Нямаше никакво уважение, а твърдеше че ме обича!

Не Шарлът, не плачи. Вътрешното ми аз крещеше с всичките си сили да не се пречупвам. Но как? Какво се очакваше? Лъгал ме е толкова време, дори щеше да ме удари.
Ръката ми кървеше. Колко силно да съм го ударила? Опитах се да се успокоя и вързах косата си на конска опашка. Пуснах студената вода, за да промия ръката си, след което я бинтовах. Излязох плахо от банята. Прибрах се в стаята ни, но Зейн беше долу. И по-добре. Заключих вратата и се метнах на леглото, а очите ми не чакаха втора покана. Възглавницата щеше да подгизнало скоро, усещах го. Сълзите ми образуваха мокро петно.

********

Слънчевите лъчи нахлуха в стаята, галейки лицето ми. Станах и се втурнах да търся Зейн.
Намерих го долу, спеше на дивана. Смърдеше на алкохол и цигари повече от снощи, имаше рана на скулата си, причинена от юмрукът ми. Въздъхнах и се насочих към кухнията. Напълних една чаша с ледено студена вода и се върнах обратно към дивана. Не съм му била никаква, а?

-Ставай!-извиках бясно, веднага след като изсипах водата върху лицето му.-Ставай моментално!
-Какво става Чарли?-попита той, с мек глас.-Защо изсипа вода върху мен, скъпа?
-Оо, изобщо не ми се скъпосвай!-казах ядосано.-Имаш много да ми обясняваш Зейн!

Зейн стана от дивана и се насочи към банята на първия етаж. Заех се да подсушавам мокрия диван. След което отворих прозореца, за да се изветри. В полезрението ми попадна и пълен пепелник. Изхвърлих го, след което се качих в другата баня, за да извърша сутрешните си процедури. След като се приведох в нормален вид, облякох някакъв клин и потник. Хванах косата си на кок, след което слязох долу и зачаках.

Зейн седеше на дивана, хванал се за главата. Имаше само шорти, а от косата му се спускаха капчици вода.
Буквално го замерих с бутилка вода и хапчета. Той вдигна главата си и ме погледна.
-Какво се е случило, за да обичта в очите ти е заменена от болка и гняв?-попита той, забивайки погледа си право в мен.

*****^^
Та, това е пролога. Не се притеснявайте, не винаги нещата са такива, каквито изглеждат.
Моля ви коментирайте.
-Ани хх