Събрах всичките си дрехи в сак, а другите си вещи прибрах в куфар. Чудех се..дали да кажа на Зейн? Дали трябваше да му кажа за това, че ме гонят или щеше да си разбере сам? По-добре беше да си замълча.
Влязох в асансьора и въздъхнах, натискайки копчето за подземния паркинг. Докато пътувах погледнах може би за последно изискания стъклен асансьор и щом звук от звънец се чу и вратите се отвориха пред мен се разкриха множество коли. Насочих се към аудито си, след което отключих и метнах багажа в багажника. Заех шофьорското място и потеглих към вкъщи. От една страна се радвам, че не продадох къщата. Не след дълго паркирах пред къщата си и прехапах устни. Не ми се искаше да живея тук. Седнах на верандата преди да отключа и се загледах. Изглежда имах нови съседи. Къщата срещу мен беше цялата в кашони, а вратата беше широко отворена. Повдигнах вежди за момент, но после взех багажа си О влязох. Ако щях да клюкаря щях да го правя от друго място. Влязох в гостната на втория етаж, която имаше изглед към съседската къща. Все още нямаше никой, за това реших да отида да помогна? Може би? Нищо не губех. Затичах се по стълбите и не след дълго вече пресичах улицата. Зачудих се дали да почукам, но какъв беше смисъла при отворена врата? Влязох и с бавни крачки се насочих към коридора.
-Какво търсиш тук?-попита някой зад мен. Гласът беше мъжки, изплаши ме повече от колкото трябваше, завъртях се бавно и погледнах доста атрактивното момче пред мен.
-О, ами аз съм Чарли и исках да помогна обаче не почуках защото вратата беше отворена..ако трябва ще си ходя.-забръщолевих бързо на един дъх, а момчето срещу мен се засмя.
-Спокойно, можеш да останеш.-засмя се.-Явно Си не е затворил, но не се притеснявай. Казвам се Дейвид.
-Чарли.-казах отново, срещайки зелените му очи.
-Е, нека те запозная с останалите.-предложи и започна да върви, а аз след него. Първо отидохме в хола, където заварихме някой да гледа телевизия.-Си!
-Ъмм.-казах неловко, защото човекът, чието лице не виждах не отговаряше.
-Бенджамин, пак си заспал!-извика Дейвид, а аз се засмях.-Си ставай!
-Какво става?-попита крайно объркано, а щом ме видя ме посочи и погледна объркано.-Кой е това?
-О Ама това е съседката Чарли, не бъди задник ела да се запознаете!-засмя се, а аз се усмихнах леко. Бенджамин или Си беше тъмнокож и нещо в него ме тревожеше. След като се запознахме Дейвид ме насочи към друга стая, търсеше момче на име Майкъл. След като го намерихме бях приятно изненадана от вида му. Беше доста красив, носеше костюм и повече от очевидно беше,че отиваше някъде. Чакаше го мъж, на име Линкълм. Дейвид каза,че остава да се запозная с Фернандо, когото всички наричаха Сукре и някакъв Т-Баг. Нямаше ги в къщата, а на мен ми ставаше крайно неловко, за това измислих някакво тъпо извинение да си тръгна.
-Ще се виждаме често Чарли!-усмихна се Дейвид и ми подаде ръка за да се здрависаме, а аз я раздрусай леко.
Щом се прибрах в къщата си някаква вълна на вълнение ме заля. Какви бяха тези хора, от къде се появиха, с какво се занимаваха? Това бяха въпроси, чийто отговори нямаше да разбера скоро. Усмихнах се по-скоро на себе си и стиснах очи за малко. Качих се на втория етаж и погледнах раните си. Заздравяваха. Нямам думи да опиша колко благодарна съм, че никой от новите ми съседи не ме попита как съм се сдобила с тях. Пуснах си музика и реших да си взема един душ. Бях уморена, най-вероятно после щях да спя. Засмях се на собствените си мисли и осъзнах,че знаех само името на Дейвид. Нямах нишо, което да ми каже някаква информация. Имах номера му, но какво се разбираше от това? Оставих мислите си със спирането на водата. Увих тялото си в розова кърпа и седнах на леглото си. Погледнах телефона си и видях съобщението си от Дейвид, което гласеше, че довечера ще има купон. Щях ли да отида? А защо не?Час по-късно се чудех какво да облека. Щях да отида, но трябваше да направя добро впечатление..Майкъл беше с костюм, значи ще облека рокля. Взех една винено червена рокля с V-образно деколте и тънки презрамки, която беше с гол гръб и беше по мен. Стигаше до средата на бедрата ми. Нахлузих си сребърни токчета и се заех с гнездото на главата си, което проведох в кок. Гримирах се и щом погледнах часа беше станало 20:00. Е, беше време да се появя.
----------------------------
ЕТО Я И ВТОРАТА ЧАСТ. ГЛАСУВАЙТЕ, КОМЕНТИРАЙТЕ !
YOU ARE READING
Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)
Fanfiction,,-Мразя това, което ми причини. Не трябваше да ми казваш, сега цялата мафия на Ню Йорк ме държи на мушка. И не смей да ми обясняваш, че ме пазиш, защото заради теб ме пребиха, дрогираха, почти изнасилиха и дори се опитаха да ме убият!" Любовта вина...