Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 1-Are you serious ?

Един месец по-късно.

Лятото беше почти към края си. Оставах някакви седмици, след което всичко щеше да започне отначало. Реших да не уча тази година, тъй като парите ми свършваха, а наистина трябваше да си намеря работа. Също така, да си подновя гардероба, стаята също. Колата, след онази вечер, също имаше нужда да бъде заменена с нещо ново.

Станах от леглото, без никаква емоция на лицето. Такава бях станала. Безчувствена, Криста дори ме определи като ,,егоистична кучка". Завъртях кранчетата на ваната, нагласявайки водата. Имах нужда да се отпусна, да преосмисля нещата, станали из изминалия месец. Взех от кухнията чаша, както и бутилка червено вино. Занесох я в банята, след което я оставих. Взех малко буркани и изсипах течност за мехурчета, както няколко вида соли и масла и се залових да отварям отлежалото вино. Свалих дрехите си, спрях водата и вързах косата си на висок кок. Поставих сутрешния вестник на шкафа до мен, както виното и чашата, заедно с телефона ми и химикалка.

Потопих тялото си и взех вестника, поставен на шкафчето, който беше точно от лявата ми страна. Започнах да чета обявите за работа, търсейки някоя, която да ме заинтригува. Несъзнателно започнах да чета на глас.
-Търси се сервитьорка, барман, общ работник за повече информация на място..-засмях се и оградих адреса, може би барманка не беше лошо начинание. Заведението беше точно в центъра на града. Прочетох още няколко обяви, заградих няколко и продължих да пия виното си.

Несъзнателно изпуснах чашата, която пък от своя страна се разби на хиляди парченца. Течността се разля по пода, а ужастния звук от допира на стъклата и плочките ме върна в онази нощ.

***
-Какво се е случило, за да обичта в очите ти е заменена от болка и гняв?-попита той, забивайки погледа си право в мен.
-Ама ти сериозно ли?-засмях се без капка хумор в гласа си, разбивайки чашата на парченца в стената.-Нищо ли не си спомняш? Не си ли спомняш как ми се разкрещя ? Не си ли спомняш как ми изневери?
Зейн седеше и ме гледаше без да проронва нито дума.
-Нима не помни как ми посегна и почти не ме удари?
****

Събрах парчетата стъкло, колкото и усилия да ми костваше. Вложих всичките си сили в това да изчистя петното от вино, след което се насочих към стаята си. Позвънях на номера, оставен под обявата, първата която прочетох и зачаках.
-Ало?-прозвуча дрезгав, нисък глас в ухото ми. Беше секси признавам си.
-Здравейте. Обаждам се относно обявата за работа като барман, ако още търсите служител.-казах малко несигурно, тъй като може би са намерили нов човек.
-Ами да, все още набираме персонал. Можете ли да започнете утре?-попита, а аз едва не изпищях.
-Да, само ми кажете към колко часа да съм там.-засмях се леко.
-Елате към 13:00 на обяд, ще изнясним нещата допълнително.
-Добре тогава,ще се срещнем утре.
-Лек ден.-и затвори. Усмихнах се за част от секундата. Имах да направя толкова много неща. Но най-напред, щях да сменя колата си. След караницата ни със Зейн, след като излязох с колата се ударих. Трябваше да сменя задната си гума, защото джантата беше меко казано смазана.

***

След като колата ми вървеше нормално, след една доста добра автомивка, аудито ми беше като ново. Аз бях сравнителн добре, след двучасово пазаруване. Паркирах го в гаража, след което се качих в стаята си, заедно с няколко торби.
Оставих новите дрехи настрани и последна часа-22:30. Отворих широко гаредероба си и изсипах всички дрехи на земята. Извадих закачалките, обувките и чантите. Време беше да оправя нещата. В гардероба си имах залепени хиляди неща. Снимка с Маркъс, който замина за Австралия, снимка с Джейкъб от онази екскурзия, снимка с Хари, Найл и Луи. Имах няколко с Лиъм, както с Люк, Майкъл, Калъм и Ащън. Имах също и с Криста. Както и твърде много със Зейн. Откачих снимките и ги сложих в другата част на стаята. Започнах да прибирам дрехите си, като ги сгъвах старателно. Съчетавах ги по тоалети, а роклите закачах по закачалки.

След приблизително час, бях готова. Запътих се към другия край на стаята, там където захвърлях нещата на Зейн. Събрах снимките на едно място, малките подаръци, които ми беше правил, също и половината му тениски.
Хванах една от снимките, разглеждайки я. Бяхме толкова щастливи тогава..Прибрах я в една кутия, след нея всички други снимки. Старателно сгънах черната му тениска, слагайки я върху снимките. И прибрах всичко негово вътре. Не можех да го изтрия от живота си, но поне щях да опитам.

********
Днешната глава е кратка, но това не е от значение, нали?
За по-дълги глави-повече коментари и вотове.