Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

13-L-liam?

Болка. Това изпитвах. Болеше е не само тялото, но и сърцето. Не искам да повярвам, умът ни не го побира. Може би трябваше да забравя и да не се меся. Това беше най-добрия вариант. Поех си въздух и станах, за да се оправя за дневната смяна. Взех си душ и след това се зачудих какво са облека. Преди всички превързах внимателно всяко едно място, което се нуждаеше от бинт. Закопчаха дънките с висока талия в черен цвят и облякох бял потник и бебешко розово яке, което нямаше да свалям. Изправих косата си и се гримирах. Пропуснах веждите и червилото заради раните. Въздъхнах и излязох от апартамента с бавна походка, тъй като не можех да си ходя както исках. Издишах и запалих двигателя на колата си, потегляйки към клуба. Когато влязох заварих Алекс, пиещ кафе и повече от учудващо-Логан.
-Чарли?-изненадаха се и двамата, а аз се усмихнах леко.-Какво ти има?
-Нищо.-усмихнах се леко.
-А сцепената устна не е нищо!-запротестира Алекс, започвайки да тропа нервно по бара.
-Логан, направи ми едно кафе с мляко и сметана.-обърнах се мило към него, след което погледнах Алекс.-Спокойно, нищо ми няма и съм добре.
Алекс поклати глава, но се отказа да спори. След като отпих от кафето Логан изглеждаше супер замислен над нещо. Взираше се в мен, а Алекс продължаваше да нервничи.
-Чарли ще ни кажеш какво стана? Сби ли се с някого?-попита нервно Логан, а аз извъртях очи.
-Да.-казах спокойно и отпих от кафето си.

-Как може да си толкова спокойна, за бога?!?!-избухна Алекс, а аз повдигнах вежди в знак на изненада.-Чарли пребили са те, а на теб ти е все тая ! Може да имаш нещо счупено, ти даваш ли си сметка, колко сериозни могат да са нещата.-не се сдържах и разбих чашата в пода. Пламъци излизаха от очите ми,толкова се ядосах. Имах толкова много на главата, точно сега не ми беше до загрижения и едновременно ядосан Алекс.

-Спри да ми крещиш, мамка му!-извиках и станах от стола.-Разбирам, че си загрижен, но по дяволите! Много неща не знаеш за мен, Алекс! Нито с какво се занимавам, нито нищо! Изобщо не те засяга с кого и защо съм се сбила! И за твое сведение изобщо не са ме пребили! И от всичкия този бой си изкарах парите за един месец като барман тук!-казах гневно и се насочих към стаята на персонала. Затръшнах вратата и се облегнах. Ох мамка му, пак се завръщах към старите си навици да избухвам, пия и дори в момента исках да свия една 5ка! В какво се превръщах отново, мамка му?! Забих яростно юмрук в стената и минути по-късно съжалих за това. кръвта започна да се стича, а аз потърсих аптечка. Щом намерих превързах косата си и бръкнах в джоба на якето си. Извадих портфейла си и минута по късно изсипах белия прах. Направих две линии и взех банкнота, навита на руло. Изтрих носа си и се върнах обратно на бара, където по-добре и за него-Алекс го нямаше. Седнах на стола срещу Логан и запалих цигара. Тъмнокосия ме изучаваше с поглед, а аз повдигнах вежди в очакване. Ако ще говореше да действа.