Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 7-Easy, love.

-Ти си безкрайно луда!-започна да се смее човекът, издърпал ме от тялото на рижавата. Първата ми реакция беше да го ударя, но бе хванал ръцете ми. Можех да го сритам, но гласът му ми се стори доста познат. Щом ръцете ми се освободиха се завъртях и срещнах искрени сини очи, както и една 24каратова усмивка.
-Джак?-попитах безкрайно объркана.-Защо ме спря? Какво изобщо правиш тук? Как ме намери?
-Защото щеше да я убиеш.-каза просто, а аз извъртях очи.-Не очаквах да те видя в такава светлина.
-Не ме познаваш.-засмях се и повдигнах ръмене, насочвайки се обратно към Алекс. Джак ме следваше, което беше безкрайно объркващо за мен.
-Не мислех, че ще те видя толкова скоро.-засмя се той.-Но всъщност съм тук с друга цел. Логан.
-Логан ли?-обърнах се рязко.-Какво за него?
-Има да дава пари.-повдигна ръмене и бръкна в джобовете на мерното си кожено яке.
-Чакай ти да не си някакъв наемен убиец?-паникьосано се отдръпнах няколко крачки назад, а Джак се подсмихна.
-Спокойно, любов.-засмя се той.-Не се плаши от мен.
-Аа наемен убиец седи пред мен и аз да не се плаша!-извиках и се засмях доста нервно.
-Няма да ти навредя, виж трябва да се пазиш от Дерек, тъй като той е малко по-съдистичен.-засмя се сухо, а аз го гледах с ужас. Не знам защо се смееше, аз умирах от ужас.
-Следващия път ще се запознаеш с нас в бара.-каза простичко.
-Смея ли да откажа..-измрънках под носа си и се върнах при Алекс. Браво Чарли, забърка се с наеми убийци, 100% наркобосове и какво ли още не! Нямаше кой да ме спасява, трябваше поне веднъж да разчитам на себе си сама. Щипеща болка започна да ме дразни и свалих якето си, което дори не помня кога облякох. Алекс ме погледна с объркване. Цялата ми ръка беше разкървавена от ноктите на онази пача, а факта че плюех кръв изобщо не ми харесваше. Без да давам излишни обяснения се качих в колата си и извадих аптечката, за да направя нещо по въпроса с ръката. Започнах да промивам всичко, попих кръвта и омутах ръката си от лакътя до китката. Беше лявата ръка, което от една страна беше хубаво. Часа беше 20:00. Беше рано да се прибера, наркотикът ме държеше будна, за това хванах пътя по магистралата. Започнах да настъпвам педала все повече и повече. И нали знаете когато ви прищрака нещо в главата? Когато взимате най-глупавото решение? Е, в момента това правех аз. Без да се замисля набрах Луи и попитах за състезания. Възможно най-скоро. Имаше след броени часове, но заслужаваше ли си? О да. Щях да им занеса кокаин. Всички състезатели обичаха кокаин. Обърнах посоката и тръгнах към мястото, където щеше да се състои състезанието.