Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 24-Logan are you jealous?

ГТНЛОГАН

Поглеждах часа за пореден път-08:30. Чарли я нямаше цяла нощ, не трябваше да я оставям да се прибира сама..мамка му кой знае къде е отишла..щях да полудея. Зейн щеше да ме убие, ако не друго. Набирах я за сетен път, а телефона и беше изключен. Хари и Луи обикаляха да я търсят из целия град. Алекс отиде до плажа, можеше да е там. Не се сдържах и запратих първото нещо, което видях в стената. Беше чаша. После щях да си я платя.
Седнах на дивана и зарових лице в шепите си. Въздъхнах дълбоко и извадих телефона от джоба си, набирайки телефона на човека, който щеше да ме погребе. Точно така. Зейн. Позвънях с треперещи ръце. О и неговия телефон беше изключен. Прекрасно! Набрах номера на Лиъм с някаква надежда, че поне той да оправи нещата, без ситуацията да свърши с моето погребение.

ГТНЛИАМ

Телефона ми извибрира, карайки ме да подскоча малко. Доразбърках кафето си и го извадих от джоба си. Погледнах името изписало се на екрана и повдигнах вежда. Какво пък искаше той? Логан никога не ми звънеше без причина. Въздъхнах и вдигнах.
-Ало?-попитах и се загледах в плажа пред мен, докато отпивах от кафето си.
-Имаме проблем.-каза, а аз оставих кафето на масата и въздъхнах. Погледнах часовника на ръката си и извъртях очи. Какви проблеми в 10:20 мамка му?!
-Какъв? Хайде Логан изплюй камъчето, не ме дръж в напрежение.-изръмжах, събирайки погледите на хората в кафенето. Оставих 10 долъра на масичката и излязох навън.
-Чарли изчезна.-каза, а сърцето ми пропусна удар.
-Как така е изчезнала?-почти извиках, тръгвайки към хотела. Мамка му, Зейн щеше да го убие.
-Еми ей така. Снощи я оставихме да се прибере сама..пияна.-каза, а вина се четеше в гласа му. Стиснах челюст и затичах.
-Вие нормални ли сте?! Как ще я оставяте да се прибира сама?-извиках, пресичайки пешаходната пътека.-Защо звъниш на мен, звънни на Зейн мамка му!
-Зейн е изключил телефона си.-каза бавно, а аз въздъхнах, влизайки в хотела. Затворих телефона и влязох в асансьора. Мамка му.. прокарах ръка през косата си и щом асансьора се отвори изхвърчах към стаята ни със Зейн. Натиснах рязко дръжката на вратата, влизайки в апартамента.
-Зейн!-започнах, да викам, търсейки го из кухнията. Отговор нямаше, за това нахълтах в спалнията му. При гледката обаче ме напуши смях. И облекчение. Зейн, седящ на леглото по боксерки, опитвайки се да сплете плитка на Чарли. Те погледнаха объркано, а аз поклатих глава.
-Чарли, иди си до стаята, че Логан е напът да направи нервна криза.-засмях се и се облегнах на леглото. Те ме погледнаха объркано.-Чарли търсят те и мислят, че си се загубила.-поясних.
-О, добре тръгвам.-засмя се тя и се обърна към Зейн, който я целуна. Чакай, целуна я?!
-Ще се видим после.-казах той и я целуна още веднъж. Чарли профуча през мен, облечена в неговата фанелка, а Зейн прехапа устна и погледна доволно. Щом Чарли излезе от стаята заковах погледа си право в очите му и повдигнах няколко пъти вежди с подла усмивка.
-Започвай да разказваш.-засмях се, а Зейн се усмихна глупаво и легна обратно на леглото. Въздъхна и ме погледна, преди да проговори.
-Сдобрихме се.-каза с някакво облекчение в гласа.
-Виждам.-засмяхме се и се насочих към него.

ГТНЧАРЛИ

Щом влязох в стаята първото нещо, което видях беше Логан, който се беше напълно отчаял. Щом ме забеляза веднага се хвърли са ме прегръща и да повтаря колко се бил притеснил, защо телефона ми е бил изключен и ме насоли колко съм била безотговорна. Щом ме пусна обаче аз се засмях и седнах на дивана, пускайки телевизора.
-Е, къде беше?-попита, а аз въздъхнах и се усмихнах.
-При Зейн.-казах простичко, а Логан тръгна да говори, но не отрони дума и стисна устни.
-Еми супер.-засмя се неловко, стисна юмруци и се запъти към кухнята. Да не би да ревнуваше? Засмях се леко и седнах на стола срещу него.
-Логан ревнуваш ли?-засмях се гръмко, а той моментално отрече. Повдигнах ръмене и се запътих към банята, за да се изкъпя. След като излязох от банята забелязах Хари, Луи, Алекс и Логан седящи на дивана пред телевизора. Щом ме забелязаха всички, освен Логан се втурнаха да ме прегръщат и да ми казват, нещата, които Логан ми каза.
-Хора спокойно..-засмях се, а те ме пуснаха. Хари повдигна едната си вежда и ме погледна.
-Какво има, Стайлс?-попитай и ср насочих към стаята си, а той ме последва. Седнах на леглото, придържайки кърпата си с ръце и зачаках къдравия да проговори.
-Толкова лесно ли му прости?-попита след кратко мълчание, а аз стиснах устни и отклоних поглед.-След всичко, което ти причини..
-Хари..-започнах бавно.-Много добре знаеш, какво чувствам към него, нали? Дава ми се втори шанс..просто..не знам. Не го чувствам като грешка.
-Ти си знаеш.-лаза Спокойно и излезе от ставта иставяйки ме да се преоблека и оправя за работа.

********
Здравейте! Надявам се да ви е харесала главата. Коментирайте!

СПЕШНО ИМАМ НУЖДА ОТ ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НАТАЛНИ КАРТИ, АКО МОЖЕТЕ МИ ПИШЕТЕ!