Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 6-Come with me.

Днес бях дневна смяна, което беше доста хубаво за мен. Имах разни планове за деня. Като за начало, трябваше да спра да мисля за Зейн, да го забравя. Ако трябваше щях да го забравям с много алкохол, момчета и всичко, което ме кара да се чувствам щастлива. Ден бях решила да помагам с охраната, за това си взех дрехи, с които да се преоблека като смяната ми свърши. Облякох кожена пола, която се разкрояване и стигаше до средата на бедрата ми. Беше черна. Облякох сив кожен потник, обух сиви токове и взех една раница, която напълних с удобни маратонки Найк, черен клин и потник. Взех коженото си яке и оправих грима си. Време беше да не правя нищо в продължение на 6 часа.

***
-Алекс!-изпърхах с мигли, прегръщайки го.
-Някой е в добро настроение, а?-засмя се той, а аз кимнах енергично.-Да знаеш обадиха ми се да ни кажат, че някакви влиятелни хора ще проведат среща, за това ако не ти е проблем трябва да сервираш.
-Добре, но ако ми направиш услуга.-засмях се тихо.
-Каква?
-Искам да помагам днес с охраната.-казах решително, а Алекс ме погледна объркано.
-Не.
-Хайде дееее.-помолих се,а той въздъхна.
-Няма начин да те окажа нали?-попита, а аз поклатих глава.-Добре...
Прегърнах го и оставих раницата някъде зад мен. Казах на Алекс, че ще отскоча до склада, а той кимна с глава.
Слязох долу в стаичката на персонала. Раница привлече вниманието ми. Трябваше ли да я отворя? Исках безкрайно много, но ако някой ме хванеше..
Огледах се и откопчах ципа. Миризма на трева ме заля. Мамка му! Тези неща са на Логан! Няма как Алекс да ги зареже тук, не е толкова глупав. Трябваше ли да кажа на Алекс? Вероятно. Щях ли да го направя ? Не.

Бързо взех няколко шишета и се върнах при Алекс, който беше пуснал музика. Започнах да нервнича и Алекс забеляз това и сложи ръката си на рамото ми.
-Никога не съм сервирала..представи си дойдат 50 годишни чичковци, които ще ми хвърлят мазни погледи.-направих погнусена физиономия, а Алекс се засмя.
-Спокойно, ще се справиш.-усмихна се топло.-Но аз трябва да ги посрещна така че ще тръгвам..

След около 10 минути в клуба влязоха четири фигури. Масивните им тела бяха облечени в черни дрехи, носеха слънчеви очила или шапки, приличаха на мутри, Ама от тези най-лошите, които можеха да ме убият без да им мигне окото.
Въздъхнах и взех едно тефтерче и химикалка, чакайки ги да седнат. След като се настаниха на едно закътано сепаре, си поех дълбоко въздух и се насочих натам.
С всяка крачка, ставах все по-нервна. Противно на очакванията ми обаче господата пред мен се оказаха млади, на около 20/23 години. Бяха доста стилни, двама от тях имаха татуировки по ръцете си. Щом стигнах до масата се усмихнах мило.
-Добър ден, господа. Какво да бъде?-попитах нервно, а един от тях явно забеляза това и се усмихна укоражително. Имаше черна коса, сини доста красиви очи и набола брада.
-Уиски, малко без лед.-каза с усмивка на лице, а аз записах.
Останалите поръчаха кафе, просто вода и водка. Бързо се завъртях и се върнах на бара, за да ги обслужа възможно най-бързо. В клуба влезе момче, което бързаше твърде много. Беше младо, на моите години. Настани се при другите, а аз побързах с поръчките и се насочих към тях.
Оставих съответната чаша пред всеки един от тях и се усмихнах, казвайки ,,заповядайте".
-Какво да е за теб?-попитах новодошлото момче, а то поръча бира. Момчето, което си поръча уиски-мисля че беше лидера им се удари по челото, а аз се засмях леко. След броени минути се върнах с бирата, но за жалост не успях да чуя разговора им.
Наблюдавах ги от бара. Водеха уживен разговор, спореха за нещо, а двама от тях дори стана и си тръгна. Останаха тези татуираните и младото момче. Синеокият беше безкрайно разочарован, виждах го от тук. След като младото момче си тръгна и другия татуирам го последва, отидох да отсервирам. Краката ме боляха, но се стараех да прикрия това.
-Извинявай?-привлякох вниманието му.-Ще може ли да те помоля да се пренесеш на бара, защото имам проблем с обувките и не съм сигурна дали ще мога да стигна до тук отново?-засмях се леко, а момчето срещу мен се съгласи и се засмя.
-Не си сервитьорка, нали?-засмя се той, вървейки след мен.
-Барманка съм.-казах гордо и влязох зад бара, започвайки да мия чашите.
-Как се казваш?-попита, колкото да вържем някакъв разговор.
-Шарлът, на кратко Чарли. Ами ти?-засмях се леко.
-Джак.-усмихна се, след което остави 500 доларова банкнота и малко листче с телефонен номер.-Ще се видим скоро.
Намигна ми, стана и си тръгна. Окей това беше супер объркващо. Гледах го как си тръгва. Погледнах часа, за осъзная,че смяната ми свърши. Усмихнах се победоносно и отидох към стаята на служителите, за да се преоблека. Обух черния клин и белия потник, както белите найкове. Облякох коженото яке и застанах на бара, докато Логан дойде. След като той влезе погледна очудено вида ми, но поздрави и не каза нищо. Излязох при Алекс, а той се засмя.
-Е, готова ли си да се сблъскаш с луди?-засмя се, а аз кимнах и се прозрях леко.-О спи ли ти се?
-Млако.-засмях се, а Алекс се огледа и извади пакетче от джоба си. Погледа му ме питаше дали искам, а аз не се поколебах и се насочих към задния вход на клуба, където в момента нямаше никой. Изсипах малко от белия прах и шмръкнах. Спомени налетяха с в съзнанието ми-Зейн. Бързо разтърсих глава и се върнах при Алекс.
Вече се редеше опашка. Многобройни момичета, облечени оскъдно, момчета с отегчени физиономии. Алекс ги питаше за 18, аз им слагах печати и това беше. Очаквах повече, да си призная. Спазаряваме се с хората на 17/16, което предизвикваше много смях от мен. Изненадващо бе, че Алекс получи СМС и ме помоли да го погледна.
Щом прочетох смс-а, който беше от Хари моментално се насочих към задния изход. Имаше бой. Не какъв да е, беше женски. Щом пристигнах на мястото заварих Хари, държащ едно от момичетата. Щом ме видяха едната се засмя. Имаше рижава коса,  което допълнително ме издразни.
-Ела с мен.-казах бързо, а тя се засмя, но след като размени няколко псувни с момичеъо държано от Хари тръгна. Щом се отдалечихме от клуба тя заби ноктите си в ръката ми. Усмихнах се подло и хванах косата и, свличайки я на земята. Тя изсъска от болка, но не се даде. И преди да се усетя адреналина закипя, анфетамина си каза думата и  несъзнателно удряй главата на момичето в тревата.
Е, поне докато две силни ръце не ме издърпаха нагоре..

******
ЗДРАВЕЙТЕЕЕЕЕ. Такам, днешната глава пристига с пълна сила, с много нови въпроси.

1)Какви бяха онези хора и ще се срещнат ли отново с Чарли?

2)Ами Джак?

3)Кои бяха силните ръце, които я спряха ?

П.с-Страшно много ме радват коментарите и това, че отговаряте на въпросите ❤️