Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 34-WHAT THE HELL?!

ГТНЧАРЛИ

Намирах се на някакъв хълм, близо на края на града. Незнайно защо мислено преговорих всичките си контакти с приятелите ми, или поне хората, които считах за приятели.
Реших да се прибирам, защото имах нужда от голяма, ама голяма доза сън. Качих се отново на превозното средство и запалих мотора, карайки към вкъщи. Почти нямаше трафик. Патрулка бе спряла на една отбивка, размахвайки палка към мен. Ее, стига де! Отбих мотора и свалих каската си.
-Добър вечер, госпожице!-поздрави полицаят, който ми беше супер познат. Ами да! Това беше този, който излъгах, че съм в цикъл.
-Здравейте. Не съм пила, не съм карала с превишена скорост, имам 18 мога ли да си вървя?-попитах окаяно, а мъжът срещу мен свъси вежди.
-Станало ли е нещо?-попита, а аз поклатих глава.
-Нее, не се притеснявайте.-успях да се усмихна леко, а полицаят ме погледна право в очите.
-Чакай малко, аз те познавам. Теб те бях спирал за превишена скорост!-засмя се той, а аз извъртях леко очи, но въпреки това се засмях.
-Така е.
-Хайде, няма да те задържам още, но при следващата ни среща гледай да си пила, за да имам възможност да поговоря с теб повече!-засмя се, признавам си аз също се засмях, но сложих каската си и отпраших към вкъщи, преди да съм заспала някъде на пътя.

След като се прибрах намерих Зейн на дивана, стоеше и пушеше. Не го бях виждала с цигара от наистина дълго време, мислех че ги е спрял. Седнах до него и идвамата не обелихме нито думичка.
-Къде беше?-попита някак спокойно, всякъш водеше вътрешна борба със себе си относно това, да запази самообладание или да крещи.
-Имах нужда да съм сама.-каза със същото спокойствие като неговото, а той въздъхна. Изгаси цигарата си и се облегна назад, слагайки ръце зад тила си.
-Изплаших се.-тонът му остана непокътнат.
-Съжалявам.-каза тихичко и го прегърнах. Той обви ръце около тялото ми и въздъхна за пореден път.
-Не знам каква война започваме, но ми обещай едно.-погледът му се заби право в лицето ми.-Каквото и да става, дори и най-лошото...няма да се разделяме, чуваш ли?
-Да.-казах и стиснах ръката му.
-Обещай ми.
-Обещавам ти.

***
Сутрешните лъчи бавно и мъчително започнаха да напимат черните ми дрехи, а факта, че тялото ми бе обвито в прегръдката на Зейн не спираше жегата. Отворих бавно очи и с изненада разбрах, че беше буден. Усмихна ми се и ме поздрави дрезгаво. Реших да се изкъпя, докато той правеше кафе. Насочих се към банията и оставих мръсните дрехи в коша за пране. След кратка баня се запътих към стаята ни, облякох си бельо, къси панталонки и бяла тениска.
Отидох при него и го целунах. Да си призная малко ме беше страх относно хората, мислещи ни всичко, но не и доброто.
-Има ли нови СМС-и?-попитах, докато отпивах от кафето си, а Зейн поклати отрицателно глава.
-Не.-да си призная, отговорът му ме облекчи.
-Днес трябва да отида до галерията.-каза, преди да отпие от чашата си с кафе, а аз кимнах с глава.
-Добре, аз ще се отбия до мола и след това ще дойда при теб.-осведомих го, а той кимна с глава и ме придърпа в прегръдката си.