Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 31-Dinner.

Беше толкова хубаво да се събудиш до човека, който обичаш. Да, беше малко зловещо да го гледам как спеше, но все пак беше хубаво. Изглеждаше толкова спокоен, всичко беше съвършено. Чудя се, кога ли щяха да се прецакат нещата? Изправих се бавно и взех първата дреха, която видях. В случая това бяха бикините ми и бялата риза на Зейн. Навих ръкавите и тръгнах към кухнята. По пътя минах и до огледалото, оглеждайки вида си. Смучки по врата и ключиците, разкървавена устна и рошава коса. Хванах един ластик и направих кокче, колкото да не ми се пречка косата. Направих кафе за себе си и едно за спящата красавица. След това направих и пържени яйца с бекон. Часа беше 10:30. Прииска ми се страшно много да карам мотор. Но не бях правила тази глупост от гимназията. Пък и нямах мотор. Но имах достатъчно пари, за мотор и нова кола.
Влязох в банята и се прокълнах, защото не живеехме в къща. Щеше да е много по-лесно. Сега трябваше да ходя и до къщата си. Взех си бърз душ и облякох дънки и тениска. Косата ми стоеше във все така непокорен вид, а Зейн спеше като пън. Оставих му бележка и излязох от апартамента. Дали щеше да се разсърди, че взех Макларъна му?

Паркирах пред къщата си и се качих моментално в стаята си. Сега ми трябваше Найл. Пуснах телефона си на високоговорител и позвънях. Изкарах черен клин и тениска, която загащих. Облякох черното си кожено яке и пооправих косата си.
-Ало?-попита сънено гласът, идваш от телефона ми.
-Най-после Найл! Ставай, имаме работа. Имаш 10 минути да се появиш пред къщата ми. И гледай да си без кола.-дадох нужните инструкции и затворих. Ще му направя кафе, не съм толкова гадна.
10 минути по-късно се чу тропане на вратата. Отворих, подадох термоса на русокосия и излязох от къщата заключвайки. Найл беше повече от объркан.

-Как може да си толкова жизнерадостна, едва 11:30 е?-попита, а аз отключих тъмно синьото превозно средство. Настаних се на мястото на шофьора и запалих колата.-Изобщо къде отиваме?
-Нали разбираш от мотори?-попитах, а Найл свъси вежди.
-Не, но Джак разбира.-извъртя очи и му позвъня.
-Мамка му.-изпсувах тихо, докато Найл говореше.
-Карай към бившата ви работа, чака ни в кафенето до клуба.-съобщи Найл, а аз потеглих.-За какво изобщо ти е мотор?
-Защо не?-попитах, а Найл се засмя и най-накрая отпи от кафето си.
Спрях колата пред клуба и в нея влезе Джак. Здрависа се с Найл и ме погледна. Усмихнах се и дадох газ, карайки го да прилепи гръб към седалката.
-Къде е борсата?-попитах, а Джак започна да обяснява.
-След 100 метра си на дясно, първата пряка в ляво.-обясни, а аз кимнах глава и натиснах педала. Трябваше да понамаля малко, тъй като карах наистина бързо. Но точно по този начин се озовахме в борсата.