Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chpater 28 Part 2-Matheow

ГТНЗЕЙН

Въздъхнах и за пореден път погледнах картината, която направих. Мислех, че като направя студиото, чрез което да пера пари нещата ще се изгладят между мен и Чарли, но по дяволите-бях забравил да и спомена за него. Окачих картината, по-скоро портретър на Шарлът, който бях нарисувал в центъра на галерията. Беше перлата в короната, най-добрата ми картина.

Заобикалящите картини бяха несравними с красотата и. Нямах търпение да и ги покажа. Нямах търпение да видя реакцията и, когато се види. Толкова красива, облечена в бяла рокля, разхождаща се край езерото на лунна светлина. Цветята, вплетени във венец на главата и и блясъка на очите и. Невимното и изражение, но така дръзките и очи. Работих по тази картина толкова много време, за да бъде перфектна. Ръцете ми бяха оцапани с боя, четки и бои бяха разпиляни на пода, който за щастие бе покрит с найлон. Галерията беше с прасковени стени, бежов паркет и бял таван. Картините бяха в бели рамки. Салонът представляваше широк коридор с Карини от двете му страни. По 10 картини на стена. И право в дъното на коридора, където бях в момента се намираше портретът. Картината беше в средата на полукръга, края на галерията. Имаше лека платформа и място за врата без врата (AN/ много добро обяснение, знам😂) . Боите бяха изсъхнали, за това сложих платното в рамка. Картината стоеше все още на статив. Покрих я с пурпурното покривало и събрах боите от пода. Махнах найлона и бях готов да тръгвам.

Погледнах часа-03:28. Чарли би трябвало да се е прибрала, заспала. Казах и да не ме чака. Преброих картините, за пореден път. 21 картини. 21 картини, нарисувани за времето, в което с Чарли бяхме разделени. Такъв късмет имам, че си я върнах. Заключих студиото и оставих охрана пред него. Изхвърлих боклуците и се прозрях. Бях готов да се прибирам. Влязох в джипа си и не след дълго се озовах пред кооперацията. Качих се по асансьора и се опитах да вляза най-безшумно, но се чуваше работещ телевизор, лампите светеха. Тя беше будна.
Пристъпих няколко крачки, а слабото и тяло се настани пред мен, гледайки ме сърдито.
-Къде беше?-гласът и беше дрезгав, под очите и имаше торбички и не изглеждаше особенно щастлива. Придърпах я в прегръдките си, а тя пое от ароматът ми.
-Работех.
-Не миришеш на алкохол и цигари. Дрогиран ли си?-попита сериозно, отстъпвайки се от мен. Направих объркана гримаса, а тя ме гледаше с каменното си изражение.
-Не, Ноже. Чарли защо си мислиш подобни неща?-попитах, а тя се ядоса и избухна.
-Защото ме е страх да не стане като миналия път, чакам му!-извика, запращайки вазата с изкуствени цветя на земята.
-Чарли Тъкно си те върнах, да не мислиш, че ще те изпусна отново? Що за глупак ще бъда?!-попитах мило, стараейки се да не я нараня. Тя въздъхна и се хвана за главата.-Довери ми се.
-Добре.
-Хубаво, сега отиди да си легнеш, аз ще изчистя. Утре ще бъде важен ден.-казах, придърпвайки я отново в прегръдка. Усетих ръцете и, които се обвиха около врата ми. Беше уморена, щеше да заспи всеки момент. Вдигнах тялото и и я понесох към леглото. Целунах я по челото и я завих.
-Обимам те.-казах тихо, излизайки от ставта. Залових се да изчистя стъклата, след това щях да си легна. Изхвърлих парчетата стъкло и въздъхнах. Взех си бърз душ и легнах на леглото, възможно най-безшумно. Шарлът ме усети О веднага се сгуши в полу голото ми тяло, затягайки хватката си. Прегърнах я като едната ми ръка беше на кръста и, а другата заровена в косата и.

*********
Знам, много се разнежих в тази глава, Но го правя заради вас! Коментирайте, това наистина ме радва и ме дъхниява за още нови глави!

ОСТАВА МАЛКО ДО ПРИМИЕРАТА НА UNDERCOVER, НАДЯВАМ СЕ ДА СЕ ВЪЛНУВАТЕ ТОЛКОВА, КОЛКОТО И АЗ.
Сега ше ви представя главната героиния, Ванеса Кларк

Ванеса е едно наивно момиче, завършило гимназия и прието на работа в ЦРУ! За първата и мисия можете да разберете съвсем скоро 😘
-Обичам ви, А хх