Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chaper 35-Too late.

-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!

Въздъхнах няколко пъти, щом видях видеото. Ясно си личеше лицето на Зейн, тялото му. Той беше. Нямаше как да е фотошоп. Вдишвах и издишвах прекалено бързо, адреналина в кръвта ми се беше увеличил и изпитвах нужда да ударя някого. Или нещо. Прибрах телефона си, преди да бъде разбит на парченца в земята и тръгнах към най-близкия клуб, който намерих. Кръвта ми кипеше, усещах всеки един удар на сърцето си. Гневът ме беше обвзел на сериозно ниво и не бях сигурна какво щях да направя. Още с влизането ми в долнопробния клуб се насочих към бара. Пооправих късите си панталонки и загащих бялата тениска. Вързах косата си и седнах на едно столче, право срещу бармана. Щом ме видя на момчето му причерня. Погледна ме стрестнато, след което присви очите си и щом ги отвори ме погледна с ужас.
-Чарли?! Какво се е случило с теб?!-попита, а аз го погледнах. Беше ми страшно познат отнякъде. Сините му очи, русолявата му коса.
-Дейв?-попитах бавно и плахо, тъй като не бях 100% сигурна дали се казваше така. След като кимна с глава няколко пъти, леко въздъхнах и се успокоих. Той се огледа, което ме накра и аз да се огледам. Нямаше жив човек, но какво се очакваше в 17:40? Изтича до вратата и заключи. Взе аптечка от бара и седна на стола стещу мен.
-Какво се е случило?-попита тихо, докато вадеше памук от аптечката. Пресегна се и взе бутилка уиски. Отвори я и изсипа малко на памучето. Преди да допре напоения памук до лицето ми взех бутилката и я надигнах. Въздъхнах, тъй като се бях поуспокоила и започнах да говоря.
-Навлякох си огромни неприятности, Дейв. Незнайно как някаква групировка ме откриха по Зейн и започнаха да ме заплашват. Затишие пред Бурия беше вчера. И днес, най-нагло копелето Зейн ми изневери, а някаква кучка дойде и ме преби.-последва доста голяма глъдка от малцовото уиски.-И дори не съм ядосана, че ме пребиха, ядосана съм на Зейн! Как можа да ми го причини? След всичко което минахме, след всички обещания..-стиснах устни, дори леко изсъсках когато Дейв допря памучето до някоя от раните на лицето ми. Щипеше си!
-Не знам какво да ти кажа, Чарли..-въздъхна.-Как изобщо се забърка с тези неща? При последната ни среща беше най-добрата улична биячка.-шегата му ме разсмя, но това ми причини лека болка.-Как изобщо те е пребила? Как изобщо и позволи?
-Кучката имаше мозък.-признах и повдигнах ръмене.-Не трябваше да се обръщам.
-Какво ще правиш със Зейн?-попита, а аз повдигнах ръмене.
-Не знам. Няма да плача, сълзите ми свършиха. Най-вероятно ще се изнеса от апартамента му, ще направя някоя друга мизерия, като да изпотроша всичко, например.-засмях се леко.-И ще се махна от живота му. Този път завинаги.