Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 10-What do you wanna know ?

Не помня да съм имала по-силен и отвратителен мухмурлук. Добре, че бях нощна смяна и се наспах. Честно, главата ме болеше до такава степен, че исках да я отрежа. Въздъхнах сърдито, след като излязох от сравнително студения душ и изпих някакво хапче. Върнах се в спалнята,защото трябваше да се облека по възможно най-бързи начин, а трябваше и да се гримирам. Изсуших косата си и облякох най-обикновена рокля във винено червен цвят, полата и бе разкроена и имаше ръкави. Обух черни токове и взех черната си чанта, започвайки да оправям грима си. Бързах-спор нямаше. Слязох по най-бързия начин и влязох в колата си, потегляйки с мръсна газ.

Е, закъснях. Пред клуба имаше опашка, наложи се на мина през задния вход, но в крайна сметка заварих Логан на бара, беше доста разстроен.
-Ей, какво става?-попитах го, а той поклати тъжно глава.-Логан?
-Скарах се с гаджето си.-каза вяло той. Не включих да си е имал гадже, но сигурно е била онази, с която се натискаха.-И тя ме заряза.
-О..-казах.-Не се притеснявай, всичко ще бъде на ред. Ще намериш друга.
-Не искам друга!-извика той, което накара нервите ми да кипнат.
-Слушай ме сега, Логан! Опитвам се да бъда мила и да ти помогна, така че ако ще се държиш като копеле напускай! И на мен ми е тежко, и аз преживявам раздяла, не си само ти!-ударих по бара в края на изречението, а Логан ме погледна стреснато. Поклати глава и сви устни.
-Права си, съжалявам.-каза, а аз нищо не направих. Че и какво се очакваше ? Логан седна на бара, но от вътрешната стана.-Ако имаш нужда от помощ, ще остана.
-Добре.-казах и му сипах уиски. Имаше нужда. Музиката беше пусната, хората се насъбираха. Направи ми впечатление това, че хората в клуба бяха по-малко и по-кротки. Явно откакто ни проверява полиция никой не смееше да се изявява като глупак в клуба, което беше хубаво за нас с Логан. След като тъмнокосия се напи стана доста разговорлив и весел, дори му завидях. Започна да се смее не контролирано, дори ме накара да му направя всички шотове от менюто. Странно беше, нямаше следа нито от Джак, нито от страшните му приятели. Тъмна фигура влезе в клуба. Беше момче, носеше шапка и кожено яке, в черен цвят. Трудно щях да го разпозная. Не заинтересовано спрях да следя присъствието му и се обърнах, за да взема поредното пише уиски. И щом се обърнах Логан го нямаше.

ГТНЛОГАН

След като видях Зейн, което ме извлече от клуба започнах да изтрезнявам малко по-малко. Уви ръцете си около гушата ми и ме погледна с поглед пълен със злоба.