Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 37-We have match!

ГТННАЙЛ

Въздъхнах и излязох плавно от стаята. Добре, че Чарли имаше лошото качество да си излиза душата след третата чаша. Зейн ни беше спестил огромна част от нещата. Влязох в хола, където се бяха събрали всички. Джак говореше по два телефона и обикаляше стаята, Питър и Дерек играеха карти, Марк разглеждаше коли, Лиъм цъкаше на телефона си, а Зейн седеше на дивана, пиещ алокохола, който Логан само му доливаше.

-Зейн, може ли да поговорим?-попитах, а тъмнокосият ме погледна.

-Давай, говори. Така и така после ще им кажем.-отговори ми. Извъртях очи и въздъхнах шумно. Облегнах се на стената пред него и спрях телевизора, който така или иначе никой не гледаше.

-Случайно да знаеш, каква е причината Чарли да се е напила толкова?-попитах бавно и приковах погледа си право в този на Малик. Той се стъписа, но секунда след това поклати глава и запази хладнлкръвие.

-Не, не знам.-както и очаквах, отрече. Въздъхнах в опит да се успокоя, но мамка му, Чарли беше най-добрата ми приятелка и определено заради този идиот сега я няма.

-Лъжливо копеле!-преди да се осъзная какво правя, стъкленият пепелник се беше разбил в отсрешната страна, а в стаята отекнаха звуците на разбилите се стъкла в пода и учестеното ми дишане. Всички спряха действията си, а Дерек и Питър бавно тръгнаха към мен.-Защо излъга, Зейн?!

-Найл, нито му е мястото да обсъждаме какво съм сторил, нито му е времето.-отговори с равен тон, а аз се засмях без капка хумор.

-Че кога му е времето? Когато я разфасоват ли?!-извиках.-Защо не ни каза, Зейн? Защо ме ни каза поне за съобщенията, щяхме да предприемем мерки?!

-Защото не съм мислел, че ще стане толкова сериозно, ясно?-извика изведнъж, изправяйки се.

-Тогава започни да мислиш!-извиках в отговор и излязох от стаята. След което излязох и от къщата. Трябва да я намеря, този идиот щеше само да влоши нещата.

НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Момчетата в стаята стояха като ударени с мокър парцал, благодарение на скандала, който се бе разиграл пред очите им. Всички знаеха, че Найл бе прав, а Зейн бе твърде горделив за да си го признае.
Но как се очакваше Малик да им обясни, че е бил дрогиран и това е породило изневярата? За това биха го разбрали, но той наистина трябваше да ги информира за бележките, за това извинения нямаше. Момчетата задаваха твърде много въпроси, а Зейн бе длъжен да им отговори.