Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 42-Where the hell is Zayn?

ГТНМАРСЕЛ

Мамка му, защо трябваше да стрелят ? Задното стъкло беше свалено, страничните напукани, гумите ми щяха да са потърпевши. Мозъка ми заработи на пълни обороти, а сърцето ми заби по-силно от всякога. Това беше планирано. И това определено не е тактика на Зейн. Побързах да погледна огледалото и да видя колата, стреляща по мен. Чакай малко това бешеХамър. Зейн мразеше Хамъри. Мамка му! Това беше моят хамър.

Това бяха собствените ми хора и използваха собствената ми тактика, мамка му! Знаех какво целяха, искаха да направят нещата да изглеждат инцидент. Всеки момент ще прострелят и гумите ми. 

Мисли, Маршъл, мисли.. Ами ако това заслужавах? Да умра..? Ама какви ги говорех та аз имах мечти за осъществяване! Стягай се, Марсел, спасението е пред теб в гъст и зелен цвят.
Храсти! Бинго! Взех куфарчето и без да се замисля скочих право в храстите. Колата ми продължи, скоро щеше да се разбие, две от четири гуми бяха спукани. Скрих се добре, беше тъмно и се сливах идеално с ноща. Чу се взрив, колата ми се разби и хамъра обърна. Можех да усетя типлината, идваща от лятната нощ и взрива на черния падат. Междувременно хамарът спря точно до храстите и можех да чуя разговора, водещ се между странно твърде познати гласове. Сара и Саша.

-Запали се с парите!-изписка недоволно блиндинката. Винаги съм знаел, че са глупави. Винаги.

-Какво ти пука, нали вече го няма?-засмя се другата. Колко бяха глупави и двете. Идваше ми да им пръсна мозаците в този момент, но прикритието ми щеше да иде по дяволите, а без група трудно щях да скрия две тела.

-Най-после ще владеем НИЕ!-изсмя се злобно Сара.-Само трябва да промием мозъците на момчетата. Горките нямаха и идея какво се случва.

След като джипа потегли имах възможността да изляза. Значи момчетата не знаеха. А аз имах по-малко от минута, за да им съобщя. И знаех точно на кого да се обадя.

ГТНЧАРЛИ

Когато се събудих цялото тяло ме болеше. Не исках да отворя очи. Исках да бъда сама, исках да отида в апартамента си, да се нарева едно хубаво, докато ям пица на дивана, исках да изгледам всички създадени филми и да не изляза никога повече. Исках да изям тонове сладолед и всякаква вредна храна, после да не излизам месец от фитнес залата и да отида да пръсна мозъка на всеки един шибан член от онази групировка.

Нямах нужда от никой в момента. Исках да заспя отново, но познатите гласове които не бях чувала много отдавна ме накараха да отворя очи. Лош избор, веднага го затворих заради силната светлина идващата от прозореца. Измрънкаха недоволно и бавно сканирах всеки един елемент в стаята.

-Крис, какво по дяволите правиш тук?-бяха първите ми думи. Всички останаха възмутени от казаното, а Крис се разсмя гръмко. Какво правеше Крис полицая е къщата на Зейн наркобоса ? В беда ли бяхме?

-И ние се радваме да те видим, Чарли.-извъртя драматично очи Луи.

-Луи! Боже, Луи! Какво правиш тук?-засмях се, бях толкова радостна да го видя.

-Луи, звездата на купона.-извъртя очи познат британец.

-Хари! Божичко колко се радвам да ви видя! Момчета, не ме разбирайте погрешно, радвам се да видя всички, но тези двамата ужасно ми липсваха!-разсмях се към останалата част от мъжете, гледащи и невярващи какво се случваше. Когато най-после приключих с прегръдките се проснах на леглото, оставайки насаме с Хари. Слушах го докато ми разказва историята и търпеливо чаках да задам сетния въпрос.

-Къде по дяволите е Зейн?

Здравейте. Знам, че не сме се виждали от ноември и след 5 месеца пускам нещо съвсем кратко, но.. Не знам нямах никакво желание да пиша. Искам да започна нови неща, също и да довърша тази, но имам чувството, че идеята се изгуби и стана мазало. Не знам, надявам се да ви хареса.