Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapet 22-Zayn.

ГТНЗЕЙН

След като се настанихме бях меко казано уморен. Беше дълъг полет, пък и драмата със затворниците изобщо не ми понесе. В момента исках да видя Шарлът повече от всичко на този свят. Липсваше ми толкова много. Макар и разделени, дори не си говорехме всеки Божи ден тя беше в мислите ми. Желаех и само най-доброто, твърде много ми пукаше за нея. Легнах на леглото и въздъхнах шумно. Загледах се в тавана на стаята и несъзнателно прехапах устни. Ами ако и се обадя? Но може би бе сменила номера си...Погледнах часа на телефона си и излязох на терасата. 16:47. Запалих цигара и погледнах надолу. Загледах се в минавашите хора и след това погледнах право към небето. Погледнах пак надолу, виждахки пет четири момчета, които подтичваха леко. Зад тях вървеше момиче, облечено с червена рокля и им крещеше. Вгледах се по-добре. Мамка му, това беше тя. Това беше Шарлът.

ГТНЧАРЛИ

-Писна ми ! Закъсняваме, как да ви го спелувам бе хора?-извиках гневно и ги подбрах в таксито, стараейки се да не избухвам. Момчетата влязоха в таксито, а аз седнах на предната седалка, въздишайки. Имах лошо, Ама много лошо предчувствие.

****
Купона беше в разгара си. Правех шот след шот, коктейл след коктейл и се смеех може би по-силно от колкото трябваше на шегите на Матю и Мейсън. Тримата си бяхме добро трио, а след като Логан помагаше работата почти не се усещаше. Момичетата помага също. Носеха поръчка след поръчка, определено беше по-пълно от клуба в Ню Йорк.
-Чарли!-извика някой. Обърнах се за да срещна усмихнатото лице на Анди. В очите и се гадаеше леко притеснение.
-Какво има, Анди?-попитах, а Миа се появи иззад нея с поднос пълен с празни чаши. Анди и помогна и отново върна вниманието си на мен.
-Има едно момче, което те търси. Имаше още едно момче с него, настояваха да говорят с теб.-каза, а аз свъсих вежди. Надигнах един шот и погледнах Анди, издишвайки. Кой пък сега?
-Кажи им че имам работа, моля.-помолих, а Анди кимна с глава и взе коктейлите, които Матю току Що бе налял. Запъти се далеч от погледа ми, а аз започнах да чета новите поръчки от листа пред нас, правейки нужното. Забелязах Анди, отново.
-Чарли те наистина искат да говорят с теб. Казаха, че няма да си тръгнат докато не те видят.-промърмори тя, а аз извъртях очи.
-Как изглеждат?-попитах, а Анди въздъхна и остави подноса на бара, сядайки на един стол.
-Доколкото виждам и двамата са облечени в черно, едното момче има кестенява коса вдигната в перчем и леко набола брада, а другия е с почти обръсната коса и същата брада. И двамата имаха татуйровки.-замислих се. Не се сещах за хора с такова описание. Нищо нямаше да ми стане ако се срещна с тях, нали?
-Добре Анди кажи им след 15 минути да са на задния вход.-казах, а Тъмнокоското кимна и взе подноса си, отново. Изпих още един шот, а фигурата на Логан застана близо до мен.
-Какво има, Чарли?-попита.-Изгшеждаш разстроена?
-Не, не.-бързо отсякох и лепнах фалшива усмивка.-Просто ми стана малко лошо, за това ще изляза на въздух.
-Добре.-усмихна се Логан и се върна на края на бара, за да върши задълженията си. Лошото чувство се завърна, ръцете ми започнаха да се потят и едва едва взех кутията с цигари от плота. Поправих си път между танцуващите тела, ходейки право към изхода. Излязох и се облегнах на стената. Погледнах телефона си-04:20. След час смяната щеше да свърши. Запалих си цигара, докато чаках. Мернах в далечината фигура, насочваща се решително към мен. Щом фигурата се приближи и бе осветена от една улична лампа потърках очи. Сънувах ли? Мамка му! Това беше Зейн.
Щом тъмнокосия застана пред мен потръпнах. Погледнах в очите му, за да разгадая някаква емоция, но единственото, което виждах беше мъка. И това не може да е истина. Той е лъжец.
-Зейн.-казах и повдигнах вежди, скръстват ли ръце пред гърдите си и настъпвайки фаса.
-Чарли..-той ме погледна и се взря в очите ми, а аз погледнах в друга точка. Не исках да срещнах погледа му.-Божичко колко много исках да те видя..
-Да, като гледам си ме проследил, браво намерил си ме. Какво искаш?-продължих да говоря с един и същи тон, като От време на време повдигах веждата си. Той стисна устни и въздъхна. Неловко сложи ръце в джобовете си и ме погледна.
-Искам да поговорим, Чарли, ти липс..-прекъснах го на момента, взирайки се право в очите му.
-Недей да го каваш!-извиках. Всичките емоции, които криех в себе си бяха на път да излязат.-Недей да ми казваш, че ме обичаш и че ти липсвам. Няма да слушам лъжите ти.
-Изслушай ме мамка му, изслушай ме преди да ме нападаш с глупавите си твърдения!-извика изведнъж, а аз повдигнах вежди в почуда.
-Давай говори тогава. Да те видя какво искаш!-смръщих веждите си.
-Защо не ме потърси след онази нощ?-попита, а аз веднага отговорих
-Мога да задам същия въпрос и на теб. Защо не ти се обадих, Хмм много интересн въпрос. Защото ме изгониха от апартамента ми и бях заета да се пренасям, извинявам се.-казах с ирония.
-Виж това за апартамента..кофти се получи, но се оправиха нещата. Не ти звъннах, защото без да се залъгваме и двамата знаем, че нямаше да вдигнеш. За това дойдох тук, в Лос Анджелис, за да говоря с теб.
-Не съм толкова специална, най-вероятно си имал някаква сделка.-казах скиптично, а Зейн прехапа устна.
-Знам, че няма да си върна доверието ти, но..искам един шанс.-извъртях очи.-Моля те, Чарли.
-Хубаво.-казах, а пламъци заиграха в очите му.-Къде си отседнал?
-В твоя хотел, 594-Та стая.-каза весело, а аз кимнах леко с глава.
-Добре, аз ще се връщам на работа..-казах и се обърнах,а той хвана ръката ми, дърпайки ме към него. Погледнах объркано, а той ме прегърна. Липсваше ми. Отвърнах на прегръдката без да се замисля. Щом се откъснах почувствах празнина, но.. не исках да бъда наранявана отново.

***
Доработвах. Не знаех с колко уиски се бях натряскала, но знам, че Зейн си поръча тройно повече количество. Смяната ми приключваше, а аз бяха пияна. Викнаха ми такси да си ходя по-рано, Логан щеше да ми донесе надницата на сутринта. Чаках таксито си, ашом се качих Миа беше така добра да плати предварително и да каже адреса, защото бях по-пияна и от тийнейджър на нова година. Щом таксито потегли и не след дълго беше пред хотела, слизането ми беше плачевно. На шофьора му дожаля и ми помогна. Не помнех стаята си, но бях почти убедена, че е 504та. Е, сега щях да разбера. Събух токовете си в асансьора и се насочих с танцова стъпка към стаята. Отворих вратата и щом навлязох в стаята гледката пред мен моментално ме накара да изтрезнея. Изпуснах обувките си и насочих гнева си към хората пред мен.
-Зейн...-казах глухо, докато гледах как чукаше някаква курва.-МАМКА ТИ ШИБАНО КОПЕЛЕНЦЕ!-извиках и се насочих към него, твърде решена да направя фурор.

**^^^^
Завръщам сеее.
Страшно много се извинявам за забавянето на главата, но имах повече идеи за Fight School. Надявам се главата да ви е харесала, следващата ще кача при 10 коментара и 30 вота 🔝🔝