-МАМКА ТИ ШИБАНО КОПЕЛЕНЦЕ!-докато крещях Зейн беше много притеснен, излязъл от подобието на момиче и дори закопчаваше ципа на дънките си. Момичето обаче..хохох. Запътих се към нея, хващайки в за косата. Тя започна да пищи и да де моли. Изритах я от стаята и хвърлих гнусните и дрехи по нея, заключвайки вратата. Бях толкова вбесена, че Зейн не знаеше какво го чакаше. Стиснах юмруци и се насочих към него. Вдигнах ръката си във въздуха и му забих шамар, от който той остана с глава настрани. Единствения звук в стаята беше очестеното ми дишане и тиктакането на часовника.
-Това ли ти е шанса, а Зейн?-попитах с глас, пропит с мъка. Той от своя страна седеше и гледаше, осмисляйки грешката си.-Ти ме съсипваш. Не мога повече така, Зейн. Да, не мога да стоя настрана от теб, винаги се появяваш и обръщаш живота ми на 360 градуса, но моля те. Как можа да ми го причиниш?-попитах, а той поиска да говори, но аз го прекъснах.-Не смей да ми казваш, че си бил пиян. Нали ти липсвах, мамка му? Колко пъти си запълвал липсата си с тези курви? И защо мамка му, защо трябваше да стана свидетел на тази гледка? Боли. Боли ме, толкова много. Не знам дали си даваш сметка, как се чувствам, но мамка му в момента искам да се хвърля от прозореца.-не бях осъзнала кога бях заплакала до моментна, в който започнах да се давя в сълзите си, седнала на леглото.
-Съжалявам..-продума тихо, сядайки на колене пред мен. Вдигнах главата си и го погледнах в очите му.
-Недей да съжаляваш.-избърсах сълзите си.-А-аз не мога да продължавам повече така. Искам те в живота си толкова много, но..ти ме нараняваш. Нараняваш ме несъзнателно и дори не си даваш сметка за последиците. Не знаеш как се чувствам всяка вечер, припомняйки си деня, в който ми изневери и ми посегна. Толкова много ми липсваш в моментите, когато можех да разчитам само и единствено на теб. Липсва ми това, как ти споделях всичко веднага, щом се случи. Липсва ми чувстовото, че каквото и да се случи ти ще си до мен. Просто....липсваш ми, Зейн. Но ти не ми даваш изобр да направя каквото и да било. Къса ми се сърцето когато чуя някой да изговаря името ти. Мразя това, че спя в тениските ти. Мразя факта, че те няма. А сега, когато си отново тук ме разбиваш на хиляди парченца.-Недей да си мислиш, че на мен ми е лесно.-каза, стискайки зъби.-Недей мамка му, защото не е лесно всичко да ми напомня за теб. Да знам, че има други които те заглеждат, говорят с теб и дишат около теб. Не понасям мисълта, че дори не мога да се кача в колата си без да се сетя за теб. Превърнах се в развалина, от момента в който си тръгна. Пия всяка вечер и чукам различни, в опит да те заменя, но..няма как да те заменя. Ти си една от малкото, които допуснах до сърцето си. Не мога да те пусна да си отидеш така лесно. Пълен глупак съм, че те изпуснах, но била съдбата такава. Искам те обратно, искам само теб.
-И аз те искам. Но ти ме нараняваш. Любов с теб е болка. Не съм готова да се подложа на тази болка отново. Съжалявам.-изхлипах последните думи, но реших че ще запазя достойнстово и избърша сълзите си.-Желая ти най-голямото щастие на света. Открий любовта на живота си. Бъди щастлив.
Помълчахме малко. Не смеех да вдигна поглед. Не смеех да го погледна. Но го направих. Това, което виждах в очите му бяха сълзи. Истински, пропити с болка сълзи.
-Шарлът.-започна той. Преглътна тежко и облиза устни.-Не искам друга. Единственото щастие, което намирам е с теб.
Не знам какво се случи. Не знам и кога. Не знам и как. Всичко стана като на забавен каданс. Сълзите ни паднаха едновременно. Прехапах устни и се доближих до него. Слях устните ни в целувка, която търсих прекалено дълго време. След като се отдръпнахме заради недостига на въздух той допря челото си до мойто, очите ми бяха затворени. Той въздъхна и прошепна:
-Недей да ме напускаш отново.-постави лека целувка на усните ми.-Обичам те.
-И аз те обичам.*********
Събих се без грижи. Без да чувствам болка, както обикновените сутрини. Погледнах спящото момче до мен. Неволна усмивка се настани на устните ми. Може би за първи път се почувствах щастлива.
**^^
ДА ЗНАМ, ЧЕ ГЛАВАТА Е КЪСА АМА СЕ СЪБРАХА! СЕГА ИСКАМ МНОГО КОМЕНТАРИ!!! Моля ви ако някой се е разплакал да ми каже😃
Проверете и Figth School.
YOU ARE READING
Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)
Fanfic,,-Мразя това, което ми причини. Не трябваше да ми казваш, сега цялата мафия на Ню Йорк ме държи на мушка. И не смей да ми обясняваш, че ме пазиш, защото заради теб ме пребиха, дрогираха, почти изнасилиха и дори се опитаха да ме убият!" Любовта вина...