Charlotte Queen 2 (The bad boy saw me naked) (Book 2)

Chapter 4-Logan Jones.

Събудих се и с лениви стъпки се насочих към банята. Имах нужда от душ, кафе и храна. Пуснах топлата вода и без да се бавя започнах да се къпя.
След като излязох от банята слязох до кухнята, придържайки кърпата по тялото си. Имах 2 часа, в които да се оправя, а ги чувствах като 10 минути. Въздъхнах и взех кафето си, след това отидох да се обличам.
Издърпах червения си топ и черни дънки с висока талия. Облякох се набързо и обух червени токове на не повече от 10 сантиметра. Наметнах коженото си яке и започнах да суша косата си. След като беше готова я изправих и нанесен тъмно червено червило. Сложих си спирала и взех телефона си, заедно с ключове и малко пари.
Запалих колата и потеглих на работа.

***

Беше ми толкова скучно. В клуба нямаше никой, освен Алекс и мен. За пореден път мърморех. Бях на работа от рано, скучаех твърде много, определено имахме нужда от човек, който да работи дневна смяна, аз щях да съм нощна. Завъртях очи и се обърнах към бара, трябваше да има какво да правя. Заредих алкохол, преборих парите, направих си нова страница за нещата, които сме продали, но скуката не изчезваше.

-Чарли, искам да те запозная с някого.-Засмя се Алекс, а щом се обърнах бях приятно изненадана. Срещу мен стоеше момче, кафяви загадъчни очи, кестенява коса, топло излъчване.-Това е стар приятел, който ще работи на бара, говорихме с шефа, съгласи се да сте на смени, само трябва да си направите график.

-Логан.-представи се той-Логан Джоунс.-засмя се и подаде ръката си. Здрависахме се и се усмихнах мило.

-Шарлът, Шарлът Куин, но ме наричат Чарли-засмях се топло, а той прескочи бара и застана пред мен. Усмихна се самодоволно и плъзна очи по тялото ми. Беше секси, но това не му дава право да ме гледа като парче месо.

Алекс се прокашля,а аз отидох при него. В очите му се четеше недоумение, както и малко злоба. Реших да разчупя неловката тишина и затропах с нокти по плота.

-Алекс, Хари днес ще идва ли?-попитах, а зеленоокия повдигна рамене.

-Търси ли се сервитьорка?-попита изведнъж Логан.-Защото имам една позната, която би се зарадвала.

-Ами да по принцип.-заговори Алекс, а аз преценявах с поглед момчето срещу мен. Логан определено ми беше някак твърде потаен, но не можех да го съдя ако криеше миналото си и по-голяма част от живота си. Но името му ми беше твърде познато от някъде. Прехапах устни и продължих да слушам разговора.