*Техьонг
Мина се седмица, откакто онова момче седи до мен. Все още не му знам името...което е странно понеже все е с компания.
Беше неделя. Какво да правя освен да уча. Взех си учебниците. Разделих ги на купчинки- важни и не важни. Отворих първия, втория, третия и накрая да приключа телефона ми звънна. Погледнах го. Някой ми паса.
* oringe36
Здравей
Зачудих се дали да му отговоря. Нищо не губя така или иначе.
*te-te
Здравей и на теб
*oringe36
Кп? Кс?
Оо, не и тези въпроси.
*te-te
Ами уча как да съм...
*oringe36
Хах аз вече свърших
Този отговор пробуди любопитството ми.
*te-te
Кой си ти?
*oringe36
Портокалената бисквитка в твоя живот 😉
* te-te
Аммм....ок чао
*oringe36
Неее, защо!?
(seen at 17:37)
*oringe36
Не ме оставяй сам, Тае! Стига де, не се сърди, моля те пиши ми
*te-te
👋👋👋 чаоо
Изпратих съобщението и продължих да уча. Тлефона ми спря да вибрира след около пет минути.
*понеделник
Седнах си на чина. Посредата до стената. Дойде онова момче.
-Хей защо ме игнорна така в чата?
-Какъв чат?
-Не се прави, Тае. Вчера ти писах и после ме игнорира
-Ти ли си бил...-изненадах се- Извинявай не знаех.- погледна ме с големите си тъмно кафеви очи. Изненаданата му гримаса ми бъркаше в здравето.- Какво?
-Кажи ми името?
-Моля!?
-Кажи ми как се казвам- нямах път забягство. Бях притиснат в стената в буквален смисъл.
-Ам..ти се казваш...-помълчах малко, чакайки някой да ме спаси от неловката ситуация. Тогава ми светна.-Куки- погледът му стана още по-разярен. Още малко и щеше да ме удуши.
- Искам да чуя цялото си име..Техьонг- мълчах, не го знаех- Не ми знаеш името..така ли?- изцеди бавно и заплашително през зъби- От осми клас съм тук,..заедно с теб, а ти не ми знаеш името! Сериозно Техьонг, сериозно!- доизказа се и се обърна напред. Дишах тежко. Какво толкова, че не му знам името? Голяма работа и без това завършваме тази година. Ше си гледам успеха и плановете за бъдещето. Пък каквото стане!
Гледах го известно време. Имаше хубави черти. Черната му коса, която ми напомняше за Йонги. Ах, Йонги колко ми липсва.
*Джънгкук
Ядосан съм му. Как не ми знае името? В девети клас бяхме най-добри приятели....е разбира се аз провалих всичко. Държах се като задник. Пълен задник.
Хвърлих му укорителен поглед, но ведна се смекчи, виждайки сълзящите му очи. Той плачеше.
-Тае- сложих ръка на рамото му. Погледна ме. Сълзите се стичаха една по една. Тъга, съжаление, депресия. В този момент виждах себе си. Моето старо аз, което се разкайваше за чувствата си.
Прегърна ме. Не го очаквах
-Липсва ми- изхлипа в рамото ми.
- Кой ти липсва Те?
- Йонги...много ми липсва, но трябваше да го пусна- имал е приятел, не знаех, че е обратен. Отвърнах на прегрътката. Плачеше тихо, но все пак всички го виждаха. Някои се събираха около нас, хвърляйки любопитен поглед, други си шушукаха, трети не обърнаха особено внимание. Милвах го по косата. Тази мека коса. Осещах капките пот попиващи по ризата ми. Стана ми мъчно. Как може някой да изостави това невинно същество?
Устните ми се доближиха до ухото му
-После ще говорим- прошепнах, по- най-съблазнителния начин. Той само кимна. Изправи се. Бръкна в раницата си. Извади едно пакетче сухи кърпички и издуха носът си. Взе друга и забърса сълзите си.
Часовете свършиха и...
