*Неутрален
Вече в Пусан двете момчета, с куфари на колелца под ръка, вървяха към жълтото такси. Усмихнаха се вежливо към таксиметровия шофьор, който не ги отрази особенно, а само им даде един пренебрежителен поглед за поздрав. Шофьора изпуфтя с досада. Поредния ден на ЖП гарата, с поредните хора които не знаят къде отиват. Отвори бавно вратата си и се изправи от колата, която се разтресе леко от неговите движения. Направи няколко, тромави, крачки и отвори багажника на колата. Сложи куфарите вътре, докато младежите се настаняваха на седалките си. Трясна силно капака и отново се върна на първоначалното си място. Сложи колана си, положи ръце на волана и погледна свтлокестенявия младеж до себе си. Мустаците му се размърдаха наляво- надясно, подсмърчайки от студа ги запита
-На къде?- попита с дрезгав глас, все едно не беше говорил с часове.
-Пусанския университет по IT- обясни Тае. Мъжът изчисти гърлото си и натисна педала.
