*Юнги
Легнах си на леглото и телефонът ми звънна. Изписваше името на Техьонг. Какво сега, да вдигна ли? Може просто да му липсвам...
Оставих телефона на страна. Спря да вибрира, но след секунди започна отново.
-Боже!- взех и отговорих на обаждането- Какво искаш Тае, знаеш, че всичко свърши!!!- развиках се по телефона. Чувствах се много гузно за това, което казвам, но трябваше да ме забрави няма как.
-Аммм....Не е Тае, но съм негов приятел- той пък кога си намери приятели!?- Понеже ти си единствения номер в указателя, ти звъннах, за да ти кажа, че Техьонг е в болница- болница..Ооо, не не не
-Какво се случи?
-Малко е неловко да разказвам на бившия му...
-Ясно..- мълчахме известно време-Направихте ли го!?- попитах рязко. Чух как момчето отсреща се задави. Започна да кашля. Пое си дъх и отговори
-Не, но за малко. Смисъл само се натискахме нищо повече...-пак замълча.
-Добре- облекчението се разля по тялото ми, но при мисълта за Тае в болница...направо ми прилоша.- Може ли поне да разбера името ти?- промълвих тихо в слушалката.
-А, да! Аз съм Джеон Джъгкук, съученик и стар приятел на Техьонг.
-Стар ли?
-Ами да в началото на гимназията бяхме много близки, но след това се запозна с някакво момче и спря контакти с мен- стана ми гадно, защото точно аз бях причината за това....Това приятелство да се разпадне.
-Извинявай- казах несъзнателно
-Моля?- попита объркано момчето
-Ааа нищо, говоря със съквартиранта си- казах с голям непукизъм. В момента толка се притеснявам че сърцето ми ще искочи от гърдите.-Куки- казах след около половин минута мълчание
-Да.
-Моля те звънни ми, когато излезе от спешното...-казах с голяма грижа.
-Да, разбира се...
-Чао.
-Чао- оставих телефона на стрна и се загледах в тавана. Месец ме няма и вече е в болница и, то в спешното...Не е истина. Какво направих?....
