*Юнги
Сутринта отидох на лекции с Джимин. Странно хлапе е, но какво да го правя.
По време на обедната почивка отидох да купя шоколад. Върнах се в апартамента. Заварих Чим и някакво момиче на дивана.
-Добре, значи така се разбираме- каза момичето.
-Хаха, да- не спря да се усмихва като олигофрен.
-Чакай малко,...- момчето замръзна. Усмувката му изчезна за части от секундата- да преговорим.
-Добре
-1. Я взимам и връзвам.
2. Я водя в онзи склад и....
-И я остави на мен, аз ще се оправям нататък.
-Добре- погледна ме- Е, аз ще тръгвам..имам малко работа.
-Беше ми приятно. Утре вечер всичко ще свърши- тръгна след нея да я изпрати до вратата.-О, Юнги здравей!- поздрави ме.
-Здрасти и на теб- казах студено и влязох в кухнята. Счупих шоколада на блокчета и отворих пакета. Какви ги е намислил....
-О, шоколад- застана до мен, усмихнат до уши. Взе си едно блокче и го сложи между устните си. Гледах го- Какво?- попита с любопитство.
-Нищо- отговорих и отделих поглед от него. Ръката му рязко се плъзна по тила ми. Хвана ме здраво и.....
