Разтвори ръце за прегрътка. Приех. Какво толкова само прегрътка? Човекът има нужда от нея.
*след 2 минути прегръщане и успокояване на сополивия Чим*
-Джимин ела да поспим- само кимна и ме последва до стаята ми.
Легнахме. Завих го, а той се сгуши в мен. Нима толкова я е обичал. Все пак преспа и с мен. Или има нещо гнило тук? Нах~ надали! В смисъл погледни го. С тази руса бухнала, рошава коса, тези хлипания и горчиви сълзи. Нима има нещо лошо в него!....
