*Г.Л.Т
-Защо си мислиш, че всеки иска нещо от теб?- отдели се от прегрътката ни. Загледах се в очите, които тъй осърдно се взираха в моите. Бях в транс. Един необятен океан от тъмнина се настани в мен. Нещо ми липсваше. Част от мен я нямаше. Исках отново да видя онова прелестно създание на име Мин Йонги. И момчето пред мен ми го достави на сребърен поднос. Влюбения поглед. Исках или не просто си спомних за него.
- Кук, аз...- отделих поглед от неговия.- няма да стане- казах истината. Леки вълни на топлина заляха тякото ми.
-Кое нама да стане?
-Да съм твой- зениците му се стесниха. Явно съм го стреснал доста с този отговор.
-Чакай за какво говориш!?
-За това, че.....Няма значение- реших да му спестя цялото това "нещо".-Гладенли си?- попитах разсеяно, все едно нощо не се бе случило.
- Малко...- извадих месото. Запретнах ръави, измих ръцете и започнах да готвя.
Нахранихме се. Извадих малко алкохол, за да се разведри опстановката.
Налях една чаша, втора, трета бутилката остана празна. Поглефнах дъното, за да се уверя. че наистина е празна. След това насочих погледът си към онова същество до мен. Беше облегнал глава на дланта си и ме зяпаше.
-Какво има?
-Нищо.
-Оо,хайде де, кажи ми!- казах с лигав глас. Доближи лицата ни максимално. Положи лявата си ръка на бузата ми, милвайки ме.
-Липсваше ми- докосна съвсем леко устните ми. За един малък миг ми напомни за свободното ми време...Времето преди Юнги да се яви в живота ми. Чувствах се свободен, но и закован на място. Чувството на вина се настани в мен. Все още го обичах. "Не мога да продължвам така."- казах си наум, докато Кук отделяше устните ни. Исках още от тази свобода. Исках да бъда наказан, за моя егоизъм. Поставих лявата си ръка на тилът му. Сблъсках устни с неговите. Задвижих ги. Отворих очи. Исках да се уверя, че това е само сън, но не беше.
