*Техьонг
Добре, това дете не може да лъже. Ще трябва сам да разбера.
Отидох в кухнята и запопнах да ровичкам в хладилника.
-Куки искаш ли нещо?- провиках се леко.
-Д-да- заеква!? Е това е!
Извадих хляб, масло, някакъв салам. Заех се с правенето на сандвичи.
-М-може ли да ти помогна?
-Да- казах вяло. Взех нож, дъска и започнах да режа салама на парченца. Куки намаза филиите с масло.
-Е..,Куки- усмихнах му се- какво ти се прави после- мълчеше- Искаш ли да си поговорим- привърших с действията си. Погледнах го, все още усмихвайки се. Исках да му вдъхна увереност. Продължи да мълчи. Очите му се наляха със сълзи
-Куки- положих ръка на бузата му.
-Съжалявам, Тае- каза с пресипнал глас. Прегърна ме. Не го очаквах-Съжалявам...- започна да хълца леко
-За какво? - близо минута седяхме и мълчахме.-Куки за какво съжаляваш?- продължих със спокоен глас.
-Съжалявам за...за...
