*Юнги
И сега какво? Ще стоя и ще гледам мрака? Пфф, да бе!
Направих няколко крачки. Чух хлопане на врата. Взех си телефона и осветих пътя пред себе си.
Имаше леко открехната, тъмно-сива, врата. Приближих се до нея и погледнах през малкото пространство. Очите ми се спряха на брюнетка вързана за стол. На очите й вече нямаше превръзка, но нямаше и никой около нея.
Отворих вратата, така че да вляза.
Стигнах до момичето и я отвързах. Чу се смях. Доста зловещ смях.
-Я гледай ти..- стъпки, слизащи по метално стълбище, отекваха в полу-празното пространство- Скъпа, защо бягаш? Не ти ли харесвам?- гласът беше нежен, но и с нотка раздразнение и строгост.
