-В коя стая си Йонги- този пък от къде ми знае името.
-647...ти?- изправи се. Светлината беше слаба.
-И аз...- огледах го по-хубаво. Носеше бадж, на който му пишеше името "Парк Джимин". Погледнах към якето си. Колко съм тъп! По скалата 1 до 10, е 10.
И аз имам бадж! Мисленно се фраснах по главата, прокарвайки пръсти през лицето си. Красив е не мога да отрека...даже доста, но...не е същото. Не е Техьонг.
При мисълта за него се усмихнах несъзнателно.
-Как ли е?- попитах тихичко, колкото само аз да се чуя. За жалост е било достатъчно силно и непознатия да ме разбере.
-Аз ли?- посочи се с показалец.
-А, не,не,не един друг...
-Аааа, яснооо приятелката ти! Споко и аз съм така- бръкна в джоба си. Извади телефона и плъзна малките си пръсти по екрана му. Насочи го към мен, показвайки ми някакво момиче. Беше...модел? Погледнах го въпросително.
-Тя е фотомодел..красива е нали?- двеста каратовата му усмивка се появи отново. Изключи и прибра телефона си.
Асансьорът отвори врати. Слязохме и се запътихме към края на коридоа, който завършваше с френски прозорец. Отключих, влязохме. беше...уау не мога да го опиша. Дизайнерски мебелирано, обурудвано, хладилникът пълен, всичко за един хакер. Имаше две врати. Бяха затворени. Едната беше бяла, а другата бежава. Отидох до бежавата, а русокосия разглеждаше банята. Отворих вратата. Двойно легло, компютър, телевизор, двукрилен гардероб с огледало, копринени пердета, шкафче и красива гледка към градът, разбира се имаше тераса.
