*Куки
-Добър вечер- чуха се плътни мъжки гласове.- Да сте виждали Джеон Джънкук?- изтръпнах при чуването на името си.
-Не, но искате ли нещо да му предам- мъжът замълча за секунда.
-Не, благодаря Ви. Лека вечер.
-И на Вас- Тае затвори вратата. Чуха се леките му стъпки. Дойде до дивана и застана прав пред мен. Наведе се. И с плътен и тих глас попита- В какво си се забъркал?- целуна ме нежно И пак м епигледна.
В погледът му се четеше тревога и загриженост.
-Нищо!- излъгах го. Макар че, нямаше смисъл, в това което правех...да го лъжа.
