Стана ми любопитно за другата стая. Спрях да съзерцавам прекрасната гледка пред себе си. Обърнах се към вратата и закрачих към хола.
Натиснах сребристата дръжка на бялата врата. Влязох и онемях. Беше доста мизерно. Изпокъсан дюшек в края на пода, големи прозорци, сиви стени и изпокъртен под.
-Явно са имали пари само за една стая.- в същото време Джимин дойде до мен.
-Това е моята стая- каза настойчиво.
-Амм...-огледах още веднъж помещението- не мисля, че човек ще издържи на такива условия.- погледнах го.
-Та това са перфектни условия. Какво още ми трябва освен легло?
-Гардеробза дрехите, например!
-Подробностои- замаха нехайно с ръка пред лицето си. Взе си нещата и влезе вътре. Отвори прозорците, за да се проветри. Постави чантата и куфара до "леглото".- Аз съм почти готов с пренасянето, а ти? Помощ искаш ли?
- Не мерси и сам мога- отрязох го. Внесох си нещата в стаята.
Разопаковах всичко. Легнах на мекото си легло. Затворих очи. Лицето на Те се яви пред мен. Ааа не, така няма да я бъде. Или се връщам и съм с него, или оставам и го забравям. Едно от двете Юнги, само едно....
