*Куки
*два дни се минават бавно и мъчително
-"Хайде, мамка му, няма ли да излезе!"- стоях пред вратата на банята с притиснати един към друг крака.
-Тае- тропнах измъчено по вратата- излез, моля те- стиснах очи. Много ми се пикаеше, мамка му. Нямаше отговор.
*ден преди това*
На сутринта Тае излезе. Дойде до мен и ми удари един силен юмрук, за добро утро. От болката скочих от дивана и тръгнах да се защитавам, но в момента, в който видях Техьонг всичко изчезна. Бях щастлив, че е излезнал от спалнята ни. Просто го прегърнах. Исках да го прегърна, чувствах, че е правилно.
- Техьонг..- прошепнех във вратът му. Не усетих ръцете му да са около мен- Как се чувстваш в момента?- все пак сме гаджета. Пожелателно е да ми каже...нали?-Тае- отделих се от него. Погледнах в тъмните му очи. Гледаше някъде през мен. Блееше, както винаги - Погледни ме- каза студено. Подсмихнах се
- Първо ти мен...- вече гледаше в зениците ми. Потъваше бавно, но сигурно.-Техьонг
- Джънгкук
Избухнахме в смях.
