Спрях всякакви действия. Не дъвчех, вече така вкусната гофретена хапка. Погледнах го. Широко ококорените му очи ми подсказваха, че не знае нищо по случая.
-Вчера към колко се прибра?
-Някъде към 5...Защо?- погледнах часа. Беше 6:30
-Не я ли изпрати до тях?
- Не. Предложих й, но тя отказа- долната му устна леко затрепери- Ами, ако нещо й се е случило?- очите му леко се насълзиха. Беше съкрушен.
-Чим успокой се. Полицията ще я намери..- поглефнах екрана на телевизора- ето погледни!- даваха интервю с полицай от спасителен екип.
-Юнги....-подсмръкна леко- гушни ме.
