*Куки
-Съжалявам Тае...тайна е. Не мога да казвам на никого за това..- напротив можеш, но не искаш да му казваш- наистина съжалявам..- гледахме се в очите. И още се гледаме.- ТеТе...
-Да?
-Защо ме гледаш на кръв?
-А защо не Кук?- ядосан е. Казва ми Кук само и единствено, когато е ядосан.
-Сърдиш ли ми се?
-М, не! Защо си го помисли, любов моя!
-Техьонг- прегърнах го- моля те, не се ядосвай!- трябва да смекча положението. Защо да не се разплача!? Сетих се за случката, когато Тае влезе в болница. Очите ми се насълзиха, при спомена, че можех да го загубя. Сълза се спусна по бузата ми- Хьонг- изхлипах тихо.
-Охх, добре- положи длани на лопатките ми. Отдръпнах се от него.- Но - винаги има "но"...ЗАЩО- имам едно условие.
-И какво е то?- погледнах леко изплашено
- Хм- мазна усмивка се показа на лицето му- тази вечер да ми се отдадеш
-.....- мълчание. Това получи в отговор.
-Куки, какво има?- сега ще разбере, че не съм девствен.
-Нищо- преглътнах шумно- щ-ще ти се отдам- дали да...не стига съм го разигравал!
Така хора, много съжалявам, че не ъпдейтвах скоро.🙏🏼🙏🏼🙏🏼🙏🏼Не ме убивайте.
Знам, че не се получава нищо хубаво, но все пак ще се опитам.
Благодаря ви за подкрепата, наистина💛💛💛💜💚💜💚💜💚💛❤❤💛❤💛💚💚❤💛❤💛💚💜❤💛❤💚💛❤💛💚💜💚💛❤💛❤❤
