*Неутрален
Последва и тръшкането на същата врата. Тае и Куки се спогледаха. Вдигнаха рамене в неразбиране и продължиха към стаята. Застанаха пред нея и натиснаха дръжката на вратата. Влязоха без проблем.
-Юнги!?- провика се Тае- Тук ли си?- тишина. Чу се само шумоленето на плик в другата стая. Без дори да се събуват двамата влязоха в хола. Тръгнаха към стаята с дразнещ шум. Куки беше по-близо заради това натисна дръжката съвсем леко и внимателно. Надникна вътре и видя чисто, легнало,голо момче. Изглеждаше все едно спи, но Куки видя и друго. Зашити рани по цялото тяло. В този момент му светна крушката, че тук не е безопасно. Затвори вратата, по същия начин, по който я отвори. Обърна се рязко към Тае, и му направи жестове да се махат бързо. Все едно подканваше свекърва да напусне кухнята. Говореше само с устни.
-Да се махаме бързо!- безшумно му каза, като продължи да ръкомаха.
-Защо?- направи учудена физиономия и повдигна ръце.
-Просто да тръгваме- подкани го отново. Но Тае си е инат, и реши да види какво става. Тръгна към стаята, но Кук го хвана за ръката и му каза
-Направиш ли го, няма да си тръгнем живи!- изрече шепнешком.
-Добре- вдигна ръце и се отдръпна от вратата. Тръгнаха към изхода, по-възможно, най-тихия начин.
