*Йонги
Най-сетне пристигнах. Слязох от влака. Запътих се към изхода на гарата. Взех си такси. Казах адреса на университета. Човекът само кимна.
След известно време пристигнахме. Платих, излязох, взех си багажа и таксито отпраши.
-Нов дом, ново начало..- казах си. Поех си дълбоко въздух.- без Техьонг...- тъгата зае по-голямо място в сърцето ми. Тъжна усмивка се изписа на лицето ми. Очите ми се насълзиха. Студът облада тялото ми. В момента, без Тае, се чувствах гол. Толкова е странно да не виждам усмивката му. Да осешам ръцете му увити около кръста ми. Меките устни, сливащи се с моите. Лудите му теори за всичко, заобикалящо ни. Игрите му на актьор. Дрезгавият му глас рано сутрин. Всичко ми липсваше. Сега трябваше да се променя и за двама ни.
Закрачих, смело, напред. Калелцата заскърцаха. Отидох при рецепциониста
-Добър ден- поздравих. Погледна ме. Усмихна се топло.
-С какво мога да Ви помогна?- без да казвам нищо, бръкнах в раницата си. Подадох документите за университета. Погледна ги.
-Стая 647- даде ми ключът.
-Благодаря..Лек ден!
-И на Вас- каза дружелюбно. Тръгнах към асансьора. Натиснах копчето.
Най-накрая дойде. Качих се. Натиснах копчето за 6 етаж. Вратите се затваряха, когато нещо извика..навярно момче
-Чакайте!!- сложи ръце на вратите. Те се отвориха. То влезе. Носеше очила с дебела черна рамка. Имаше руса разрошена коса и големи подпухнали устни. Носеше черен суитчер и тесни дънки, които подчертаваха добре стегнатите и оформени крака. Тъмнозелена раница преметната през рамо. Дишаше тежко. Явно доста е тичал.
-Чакайте- промълви тихо, докато си поемаше дъх. Вратите на асансьора се затвориха. Погледна ме в очите. Сега се намирахме в наш собствен свят. Само аз и той....
