-Хайде Те, ще закаснеем- извиках му.
-Добре, добре- отвърна сънено, прибирайки нещата си в раницата, слизайки по стълбите.
-Боже!- изчаках го търпеливо.-По-бързо не можеш ли!?- изнервено му извиках. Погледна ме със заплашителен поглед.
-Ще видиш ти, на кого ще викаш довечера!- каза със спокоен тон, беше застанал на двайсетина сантиметра от мен. Преглътнах шумно, така че чак и той да чуе. Усмихна се самодоволно и ме подмина.- Няма ли да тръгваш?- обърнах се и продължих след него. Не го помня такъв, но....времето променя хората. Настигнах го.
******след училище******в къщата на Техьонг*****
-Казах ти- доближи се до мен- че ще те накажа- наведе се и целуна вратът ми.
-Тае стига, докторът каза да не се натоварваш- ръцете му плъзнаха по тялото ми. Положих длани върху гърдитде му. Опитах се да го избутам, но не се получи. Блъсна ме в стената. Лек стон се изплъзна от устните ми. Зацелува ме още по страстно.
-Техьонг, спри- казах мило- Моля те- помолих го. Спря. Погледите ни се срещтнаха. Целуна ме леко.
-А това може ли?
-Малко- като го знам, това малко.
Започна с леки и нежни целувки,но с всяка следваща загрубяваше. Усещах как коленете ми омекват с всяко негово докосване. Плъзна ръце по дупето ми, "Чудно!" помислих си. Увих крака около кръста му. Положих ръце на врата му. Исках още, но не можеше.
-Куки- каза прз целувката.
-Ммм~- отдели се.
-Искам те.. Сега.
-Не- казах твърдо. Намръщи се леко в знак на недоволствие. Гушнах го.
В този момент на вратата се звънна.
- Изчакай ме на дивана- пусна ме.
Отиде до входната врата, а аз седнах послушно на дивана.
-Добър вечер- чуха се плътни мъжки гласове.....
