*Юнги
Чух отварянр на врата. Вероятно е Джимин. Е сега само да го видя, ще го смачкам.
-Йо Джимин- провикнах се от кухнята.
-Да, кажи- отговори с досаден тон.
-Къде беше вчера?- взех чашата си с горещ чай.
-Вкъщи. Защо?
- Как да го кажа- вече бяхме застанали от двете страни на бара. Говорех тихо, но не за дълго..
-КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИШ?- извика Чим. Вече целия подгизнал от топлата напитка.
