*Куки
Вече от час и половина чакам отпред и гледам как сестри и лекари излизат и влизат. Всичко това ме влудяваше. Гледах как мъкнат торбички с различни течности, инжекции, инструменти. Толкова ли беше сериозно?
Един от лекарите дойде до мен. Сложи ръка на рамото ми и клекна.
-Здравей- каза през бялата маска, с капки кръв по нея. Погледнах го в очите- Вече всичко е наред!- очите му се свиха, зареди усмивката. Сълзи от облекчения се разляха по лицето ми. Изправих се, както и доктора с мен. Прегърнах човека и зарових глава в рамото му.
Наистина ли беше той доктора или някой друг? И преди съм идвал, но всички ме отблъскваха или ми казваха "Добре, добре успокой се! В болница сме сдържай се малко!"
Имаше нещо познато в него..нещо, което и Те има.
-Може да влезете- каза една сестра, докато седях пред вратата, където беше настанен Техьонг.
Влязох. Цялата стая беше бяла, освен завивките му. Седнах до него. Вгледах се в лицето му. Толкова спокойно, но уморено и пребледняло. Докоснах ръката му, стояща върху чаршафа. Беше студена, слаба, немощтна. Виждах изпъкналите вени и кости по нея. Беше толкова тънка. Имах чувството, че ще се счупи. Станах и се надвесих над него. Целунах го нежно по устните.
-Юнги....ммм не.....- леко промърмори. Сбръчка вежди- Кук- той ми каза името.
"Това е един от най-хубавите, но и най-лошите ми дни."- казах си пътувайки към нас
